ОНЛАЙН СПИСАНИЕ ISSN 2815-5432

Публиката пише #4 Антигона – това e всяка една от нас

Spread the love
Топлоцентрала

Жената която се изправя срещу властта, в името на семейството и своите неприкосновени ценности.

Антигона – това съм аз е съвместна работа на танцьора и хореограф Галина Борисова и доктора по философия в Университета в Букурещ Джина Шербанеску. Те изследват заедно античния модел Антигона – жената, която се изправя срещу властта в името на семейството и своите лични неприкосновени ценности.

Представлението разглежда основния антагонизъм на древногръцкaтa трагедия, а именно личното срещу политическото – през своята собствена гледна точка.

Тютюнев склад, Пловдив, премиера на фестивал ‘Оne dance week’, 31 август 2014 г.

Антигона е една от най-великите трагедии на Софокъл, написана през V век пр.н.е., която изследва конфликтите между личния морал и обществените закони, между семейния дълг и политическата власт. Историята разказва за младата Антигона, която се противопоставя на цар Креон, за да изпълни религиозния си дълг към починалия си брат Полиник. Тази древногръцка трагедия продължава да вълнува публиката и днес, защото поставя вечни въпроси за етиката, властта и човешката воля.

Спектакълът anti-GONE-It’s me на Галина Борисова използва класическия текст като основа, но го пречупва през призмата на съвременния театър. Драматургичната структура на представлението е нетрадиционна – тоест не следва линейния разказ, а комбинира движения, монолози и визуални метафори.

Древното и модерното съжителстват на сцената, създавайки диалог между епохите.

Сценографията е изчистена, но натоварена със символика – погледът на зрителя попада в пространство, което е на границата между античната епоха и съвременността. Около нас е почти празно, има елементи, които напомнят на древен театър, но само за миг – след това започва да се разкрива абстрактната природа на цялото действие. Обсега на игра е физическо пространство изцяло заемащо ролята на метафора за вътрешната пустота, объркаността и отчуждеността, в които се намират персонажите. Това пусто място се изпълва със сила, което създава усещането, че всяка стъпка на сцената е част от дълбока вътрешна борба.

снимка: Марица Колчева

Пустото поле се превръща в арена на вътрешни борби.

Централният конфликт, който толкова ясно определя Антигона – борбата между личния морал и закона на властта – не е просто исторически сюжет. Той е пренесен в съвременния свят, създавайки пространството за всеки зрител да се постави в ролята на главната героиня. Изборът на Антигона да постави личните си убеждения и семейния дълг пред заповедите на Креон става изключително актуален.

В спектакъла на Борисова, този избор се превръща в универсален проблем: Какво значи да бъдеш верен на себе си, когато обществото и властта те натискат да се подчиниш на техните правила?

Галина Борисова акцентира не само на историческата драма, но и на гласа на индивида в съвременния свят. Изправяйки се срещу пороците на системата, Антигона започва да говори не само за себе си, а и за всички онези, които в нашето време страдат от липса на личен избор, за онези, които се борят да бъдат чути в шума на обществото.

Гласът на Антигона не е само неин – той е гласът на всички, които се борят за правото да бъдат чути.

Тази интерпретация е не само патосна, но и абсолютно необходима в съвременния контекст, където личният избор и глас често са заглушени от социални и политически структури. Темите на спектакъла се въртят около фундаментални въпроси за съществуването, идентичността и конфликта между реда и хаоса. Възможността да правиш избори, които да бъдат следвани със смелост и последици, е подложена на изпитание през целия спектакъл. Но въпросът не е само външен, не е само сблъсъкът между Антигона и Креон, между личната почтеност и политическата власт. Този сблъсък е далеч по-дълбок и всеобхватен – той е част от човешката природа. Когато един човек решава да следва вътрешните си убеждения, той се изправя срещу не само външната власт, но и вътрешния хаос, който този избор може да създаде в него. Борисова майсторски поставя въпросите за идентичността в контекста на съвременния свят, в който размиването на границите между външните и вътрешните светове се усеща все по-силно.

Сблъсъкът между реда и хаоса не е просто външен – той е вътре в нас.

И точно тук започва истинският конфликт – не само този, който се вижда на сцената, но и този, който бушува в сърцето на всяка личност, която се осмелява да поеме риск да бъде вярна на себе си.

АВТОР: Писател на пясъци (анонимен).

Линк към блога на Галина Борисова.

Вашият коментар