Jürgen Becker: «Zwischendurch im Erzgebirge»
Седейки неподвижно и гледайки надолу
как следобедът изчаква здрача,
както снайперисти изчезват зад остатъка от стена
и децата тичат след бяла бронирана машина,
както линията на хълма е гранична линия,
разделяща нищото на снега от нищото на небето
и по протежение на границата летят единствените две врани
едната от тази страна, другата отвъд,
виждам в този пейзаж без дървета
създаващ се модел на нефтено петно,
което се променя с потъмняващи ръбове,
а на поляната някакъв пън приема формата
на тяло с отсечени ръце и крака,
под черешата се появява авангардът
със заострени зелени копия, конвенция, приемаща
през следващите няколко дни кокичетата,
а в тъмните прозорци екраните светят
и на всеки екран се появява първо надпис,
а след това лицето на жена,
безшумно движейки устните си.
(1992)