Свири китара в студените нощи,
вятър унесен тревиците пощи.
Луната краде сънища боси,
малко дете задава въпроси:
– Кой оцвети листата в червено?
– Кой ги съблече дърветата вчера?
– Вятърко плаче или танцува?
– Зимата скоро дали ще бушува?
Майчица нежно главицата гали:
– Есен дошла е, в златисти си багри.
Спинкай ми кротко, ангелче мило,
а тя ще бродира везмо красиво.
С пъстри килими и шарени прежди
ще спретне гората в нови одежди.
Път ще направи за свойта сестрица,
Нейно Величество Снежната кралица.
