„Истанбул Спомените и градът“ е до голяма степен автобиографичен мемоар на Орхан Памук, който е дълбоко меланхоличен. Той говори за огромната културна промяна, която разтърсва Турция – безкрайната битка между модерното и отдалечаващото се минало. Това е и възхвала на изгубената обща семейна традиция. Уикипедия (английски)
Откъси от „ИСТАНБУЛ“:
„От наброяващото стотици хиляди страници наследство на знайните и незнайни журналисти на Истанбул, сътворили най-забавните страници в четиристотингодишната история на истанбулската журналистика, подбрах няколко истински бисерчета от неподправени поучения, предупреждения и жалби:
„Вдъхновени от публикуваните в известния френски вестник „Matin“ правила за движението из града, нека и ние на свой ред си припомним един чисто нашенски проблем на истанбулчани, които не знаят как правилно да се движат по улицата: не ходете по улицата с отворена уста.“ (1924 г.)
„Известният френски писател Виктор Юго често пътувал на горния етаж на омнибуса, хем да обиколи Париж, хем да разгледа в какво състояние е. Вчера и ние сторихме същото и установихме, че съгражданите ни се движат по улиците на града доста невнимателно, блъскат се, хвърлят по земята билети, обвивки от сладолед и кочани от царевица, карат автомобилите си по местата, отредени за пешеходците и по тротоарите, обличат се ужасно, ала не поради немотия, а поради леност и простотия.“ (1952 г)
ОРХАН ПАМУК
