Част 1
Стана тя, каквато стана в кухнята на баба Стана.
Мишка хвана се в капана и изплаши баба Стана.
Как сега я гледа жално мишчето многострадално!
То е сладуранче малко – да загине ще е жалко!
И решава баба Стана да го пусне от капана.
Ала с тия пусти пръсти може само да се кръсти!
Викна на съседа Спас: „Спасе, я ела у нас!
Спастрила съм ти ракия. Само в дворчето пусни я
тази малка миша твар и от мен свали товар!
Тя е божие творение и без мое намерение
хвана се в капана днес. Хайде, малкото, излез!”
Спас отвори й вратичката, хукна мишката, горкичката…
И се скри. Къде – не знам. Няма как да я издам.
Баба Стана скри капана. Спас ракийката подхвана.
И в „наздраве” с баба Стана стана тя, каквато стана!
Част 2
Рано стана баба Стана и се за шетня захвана.
Печката напали бързо, кучето на двора върза,
сложи зърно на юрдечките, поразчисти им пътечките,
после хванала метлата развъртя се из къщята.
Де що има прах изтупа – прахолякът все се трупа…
Цялото пране простря, във килера се провря
и извади скрито там нещо, но какво – не знам.
Сложи масълце в тигана – вкусно готви баба Стана.
Но с какво ли се залиса? Масълцето замириса,
после пушек си надигна, пламък изведнъж изригна…
Баба Стана закрещя: Помощ, хора! Изгорях!
Чу ли я съседът Спас, но се отзова завчас .
Пламъците потуши, баба Стана утеши…
После, както се полага пак трапезата се слага…
Тъй замезвайки с туршия цялото шише с ракия
пресушиха като в сън. Вече стръмни се навън.
Спас към тях се заклатушка, баба Стана Шаро гушка
и похърква, и сумти на отключени врати…
Тъй завърши този ден с гроздовица подсладен.
