Не можеш въздуха да уловиш
макар в косите да усещаш вятър.
Въздушни замъци дори да построиш,
за миг ще се поспре и ще избяга.
Не можеш огъня да подчиниш,
макар че с пламък идва светлината.
Повярваш ли, че ти ще го смириш -
загубил си със огъня борбата.
Водата - ту стихия, ту живот...
Ту бурна, мътна и неуловима.
Ту чиста, животворна благодат -
река, наречена със женско име.
Стихии с най-различни имена -
в деня ни срещат, вечер отминават.
Прииждат, отбелязват се в следа
и всеки път за миг ни заземяват.
Екатерина Гаджева
