Полетът на стрелата – това са миговете, когато творецът се мъчи да преодолее пространството между себе си и безкрая. Тетивата трепти с пулса на неговото сърце, лъкът замира в ръката и очертанието му върху белия лист е като знамение на съдбата. Човекът се опитва да примами птицата със зърната на словото, разпилени върху пустините на хартията, но вижда там само нейната сянка. Стрелата му, която се мъчи да догони птицата, също пътува след нейната сянка, и посегналият към колчана прилича на ловец, орисан да преследва цял живот едно видение.
Най–добрите стрелци знаят, че стрелата се връща, за да намери сърцето им. Затова в жуженето на пчелите сред най–пъстрите цветя винаги долавят нейния предупредителен звук. Падат – и в последния си миг вярват, че улучилата ги стрела ще пусне корен и ще се разлисти.
Иван Давидков
„НАД БЕЛИЯ ЛИСТ“, Размисли, есета и бележки; Издателство Давидков и син, София, 2024 г
Регионална библиотека – МонтанаИван Давидков (1926-1990) в ателието си.
