На 25 февруари, 2024 г. Глаголицата посреща Гергана Панчева за професията „литературен агент“. Разговорът е за мотивацията, нагласата, предварителната подготовка, критериите при избор на един или друг автор и заглавие. Как изглежда самият процес? Възможностите български книги да стигат до читатели извън България. Настоящите планове. … Гергана Панчева е поет и преводач. Бакалавър е по англицистика и американистика, завършва магистърска програма „Преводач-редактор“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира в Кьолнския университет, където изследва пресечните точки между литература и театър. Има дългогодишен опит като преподавател по бизнес английски и преводач на техническа и специализирана литература. Пише и публикува стихове от 10 години, автор е на стихосбирката „След дланите“ (ИК Жанет 45, 2021). От началото на 2022 г. Гергана Панчева е едно от основните лица в единствената по рода си в България литературна агенция „София“, чиято цел е да представя и разпространява заглавията на български автори в чужбина.
Професия литературен агент или изкуството да популяризираш български автори. Разговор с Гергана Панчева от Литературна агенция „София“
Свикнали сме да се сравняваме със Запада, но там много отдавна книжният процес е конституирал фигурата на литературния агент като важна и незаобиколима. У нас все още това е екзотична професия, как си обяснявате този парадокс?
Липсата на литературни агенции като свързващо звено между писатели и издатели се обуславя от няколко фактора. На първо място бих посочила факта, че последните десетилетия бяха белязани от неизбежния стремеж да се навакса огромна част от преводната литература, до която не бяхме имали достъп по време на Студената война. Издателският и читателският интерес бяха фокусирани върху чуждестранни писатели. Това явление не е уникално за нашия пазар. В Румъния до ден днешен продължава да бъде трудно съвременните румънски автори да се позиционират добре и да продават големи тиражи от своите заглавия. Последните официални данни от 2023 г. сочат, че публикациите на модерна румънска литература съставляват едва около 15% от пазара при нашите съседи. Останалото са преводи от чужди езици. В България се гордеем с разпознаваеми и конвертируеми писателски гласове, които се открояват все по-забележимо след началото на настоящия век. Искрено се надявам, че тенденцията те да будят любопитство на Запад все повече ще нараства.
Друг фактор неминуемо е броят читатели, т.нар. потребители на нашата „локална“ литература. Не харесвам термина „малки езици“, но е неизбежно сравнението между нас и пазари като Испания, Франция, Германия, САЩ, Канада. България все още е един сравнително ограничен пазар. Няма как да сравняваме броя на хората, които четат на немски или английски, и онези, които четат книги на български в оригинал. Да не говорим за читателите, които в световен план предпочитат художествени текстове, преведени от чужди езици на английски, което далеч не се ограничава само в територии като САЩ или Великобритания.
В Европа съществуват и други държави, където литературното агентство не е добре развито и това не е специфична особеност само в България. В Исландия създадоха първата си агенция през настоящата година. Сърбия отдавна се слави с добре развит пазар, но там също нямаше агенция до средата на 2023-та. Имам предвид агенция, която да работи с местни автори и главно за тяхното издаване в чужбина.
На Балканите със сигурност традицията е слабо развита поради ред причини. Десетилетия наред с нашите географски близки държави не беше воден задълбочен разговор за авторски права и условията на преотстъпването им. В последните 5–7 години тепърва започнахме да обсъждаме защита на интелектуалния труд и да гледаме на него като на продукт. Предполагам се досещате, че тук далеч не става дума само за литература и за сферата на книгоиздаването.
Работата с агент обикновено включва известни усилия не само за намиране на издател в чужбина и договаряне на права за дадено заглавие, а и изграждане на имидж на даден автор, полагане на усилия той да бъде включван във фестивали, да участва в международни събития и да посещава дискусии, представяния в други държави. Допреди 10–12 години нямаше как да си позволим да изявим ясни претенции към световните литературни сцени, да допуснем, че бихме могли да конкурираме автори от световна величина, въпреки че вече близо три десетилетия разполагаме с родни такива. В последното десетилетие това се промени и се надявам да се променя все повече. Читателските аудитории у нас устойчиво търсят разпознаваеми гласове от български автори в различни жанрове, което води и до нарастване на продажбите, все по-големи и повече на брой тиражи. Това е добра основа за начало на агентски усилия в посока разпространение на тези съвременни гласове и извън нашите граници.
Прочети още на КУЛТУРА БГ
Последният запис на ГЛАГОЛНИЦАТА
