Когато се роди,
от високо падна
жирафчето Дългун.
В деня видя звезди,
но стана и попадна
в детския табун.
Тук леля Резеда
преподава строго
на малките деца:
„Идва ли беда,
тя има твърде много
невидими лица“.
Жирафите сега
претърсват всички храсти,
акации с листа,
че трябва им храна.
Децата в безопасност
са с леля Резеда.
Минават на стада
изящни антилопи
Дългун е изумен.
„Прикрийте се, деца!
Изглежда лъв ги гони.
Идвайте след мен!“
Високата трева
изсъхнала, кафява
жирафчетата скрива.
А те са на петна,
мълчат, не вдигат врява,
опашки не извиват.
Спасени са едва
жирафчетата дълги
в детския табун.
Добре, че Резеда
им е бавачка мъдра
на тях и на Дългун.
Стихотворение от книжка "Слончето Хоботко", 2020
