Обичам те, родино, пролет
под накита зелен
и с първите цветя наболи
през първи слънчев ден.
Обичам те, когато лято
житата позлати
и жетва закипи в полята,
и морно дишаш ти.
Обичам те, когато есен
под бистър небосвод
събира плодовете с песен
работният народ.
Обичам те и зиме — бяла,
с дълбоки снегове,
когато пак си разцъфтяла,
но в снежни цветове,
когато, тиха и безбрежна,
до своето сърце
затопляш с майчината нежност
най-малкото зрънце.
Обичам те, родино моя,
и всеки ден и час
готов съм свободата твоя
да браня вярно аз!
ИЗ „ТЪРКУЛНАТА ГОДИНКА“ (1931)
