- Как посегна към писането на детски книги?
Детски стихчета пиша още от дете, с баща ми заедно гледахме комикси като „Пиф“ и „Мики Маус“ и понеже не знаехме сюжета – те бяха на френски и английски – си измисляхме текстове в стихотворна форма по картинките. По-късно продължих с шеговити стихотворения в рима, но започнах да пиша и приказки, макар и рядко. Преди няколко години един мой приятел ми предложи да издаде книжка, в която да са събрани правилата на по-популярните детски игри от времето, когато ние сме били деца. Аз реших да направя нещо като сборниче с разкази с едни и същи герои – група деца, които покрай различните неща, които им се случват, играят на тези игри и обясняват правилата. Така се роди поредицата от три книжки „Игри без играчки и други закачки“.
- Като библиотекар интересуваш ли се как се формира детския читателски вкус?
За съжаление аз работя в отдела за възрастни на „Столична библиотека“ и нямам възможност като библиотекар да следя читателските вкусове и предпочитания на децата. Но пък преподавам творческо писане на деца и ми прави впечатление, че в поезията най-много ги впечатляват римите, което е нормално, а в прозата не толкова приказките, колкото фентъзи разказите и романите, макар че те всъщност са едни осъвременени приказки и митологични разкази.
- От гледна точка на социолог кои теми са важни за детската литература?
Една от най-важните теми според мен е тази за израстването. Как детето, чиято съдба се определя от други хора – родители, учители, по-възрастни роднини или приятели – се превръща в герой, който сам ръководи изграждането на собствения си живот и вече поема отговорност и за съдбите на другите.
В светлината на днешните проблеми много важна е и темата за различието – как да разбираме хората, които имат друг начин на живот, други обичаи, харесват други неща и правят нещата по друг начин. Когато не само имаме възможност, но и ни се налага да общуваме с хора от целия свят, търпимостта и опитите да вникнем в културата на различните от нас са жизнено важни.
- Има ли въпрос, зададен от дете читател, на който не си намерил отговора?
Отговори винаги намирам, макар понякога да хитрувам и да се измъквам с шеговити или поетични номера. Веднъж гостувах в едно училище и там, вероятно подучени от класната си, децата – втори или трети клас – започнаха да ми задават въпроси от вида на „Какво е любов“, „Какво е Бог“, „Какво е Родина“… На тези въпроси според мен е невъзможно, а и ненужно, да се отговори с някакво определение, аз лично мисля, че децата трябва да се възпитават не в догматичен дух, а в усет към многообразието, затова отговарях с поетически образи, а не с логически конструкции. Един от най-интересните съвременни български поети, за съжаление вече покойник – Иван Методиев, пише на едно място, че има въпроси, на които науката не може да даде отговор, но отговор може да даде поезията (аз го разбирам – въобще изкуството) – като за смисъла на живота например.
- Какви са претенциите ти към илюстраторите на детски книги?
Много е важно илюстрациите да не повтарят, а да допълват текста. Да не ограничават, а да отварят въображението. При детските книги, особено тези за по-малките читатели, илюстраторът е съавтор в пълния смисъл на думата и трябва да твори като такъв.
- Могат ли детските стихове да станат популярни, без да се превърнат в любима детска песничка? Създавал ли си музика за деца?
Според мен могат и има доста такива случаи – например някои от стиховете на Дора Габе. Аз лично съм правил музика за един детски коледен куклен мини спектакъл, която имаше лек рокаджийски нюанс. Ходихме по детски градини с него и се прие доста добре, доколкото си спомням.
Интервюто е дадено на Стана Апостолова 2020 година.
