Spread the love

от Юлия Спиридонова

Далече, далече, чак на другия край на света растеше голямо дърво. В клоните му имаше къщичка. В нея не живееше птиче, а едно необикновено момченце, което се казваше Джиго. То беше много, много умно, защото носеше очила. Беше съвсем дребничко, с червена коса, милион лунички и две издадени напред зъбчета. Това момченце го виждаха само животните, птиците и децата, а за възрастните беше невидимо.
Веднъж едно фламинго донесе черупка от кокосов орех. Черупката беше надраскана цялата, но Джиго веднага позна, че това не беше просто черупка, а маймунско писмо. Беше пълно с грешки, но какво да се прави – маймунските писма са си такива.
Ето какво пишеше в него:

Скъпи ми Джигу,
Моля те ила в моя оъзис и накарай това противно
крукудилище да спре да мъ турмози чи ни могъ повичи!
Чупчи

Джиго веднага пое към пустинята, за да помогне на маймунчето Чупчи. Какво е това пустиня ли? Веднага ще ви дам рецептата:

Рецепта за пустиня
Съберете на едно място всичкия пясък на Черно море.
Това е страшно много пясък, нали? Поръсете няколко щипки сухи
тревички и кактуси.
Изстискайте една туба вятър – докато се получи гъста
пясъчна буря. Не забравяйте да прибавите и връзка камили.
И най-важното – не добавяйте нито капка вода!
А сега печете на много силно слънце.

Моля, скрийте рецептата, за да не я намери баба ви и да я сбърка с рецепта за мусака. Защото пустинята не е никак приятна на вкус, нито пък съдържа разни полезни неща като витамини например.
Сигурно си мислите: не стига, че пустинята не става за ядене, ами не става и за живеене. Не сте прави. В пустинята има чудни местенца, наричат се оазиси. Няма да ви давам рецепта, стига сме готвили. Само ще ви разкажа за един такъв оазис насред пустинята със синьо езеро, високи палми и палави маймунки.
Джиго прелетя над два континента с помощта на птиците и преплува два океана с помощта на делфините. Най-накрая пристигна в оазиса, където завари Чупчи да замерва “крукудилището” с кокосови орехи. А „крукудилището” дразнеше маймунчето:
- На-на-на, Чупчи е маймунско прасе!
Така викаше крокодилът и се плезеше от езерото. Чупчи много се ядосваше. Откъде-накъде ще му викат прасе? Нали беше маймуна! Той плачеше от обида и замерваше крокодила. Да, ама знаете как сълзите замъгляват очите и нито един орех не уцелваше твърдата крокодилска глава.
- По цял ден се заяжда с мен – оплака се Чупчи на Джиго.
- На-на-на, Джиго е джигово прасе – развика се крокодилът.
Леле, какъв заядливец! Дори Джиго се обиди. Но не отвърна
на крокодила, ами седна на брега на езерото да помисли. Крокодилът млъкна, озадачен. Това не означаваше, че е започнал да решава задачи по математика, а че просто се учуди. Защо Джиго не му отвръщаше? Нима не знаеше нито една обидна дума?
А Джиго мислеше. Той се опитваше да разбере защо крокодилът се заяжда с всички.
- Да, защо крукудилището все се заяжда? – и Чупчи седна до
Джиго.
- Защото на крокодила му е скучно – досети се Джиго, нали ви казах, че е много умен?
- Когато на някого му е скучно, той се чуди какво да прави. Чуди се, чуди се и започва да обижда маймунките.
- Така е, крокодилът не може да скача по палмите, нито да се катери. Не може да бере орехи, нито да се люлее на една ръка – започна да изброява Чупчи.
- Какво да правя, като са ми късички ръцете. Чупчи се забавлява, а аз само плувам напред-назад, назад-напред и умирам от скука – заоплаква се крокодилът, който подслушваше.
- Защо не повозиш Чупчи? Той пък не може да плува и никога не е влизал в езерото – предложи Джиго.
- Еха, каква страхотна идея! – зарадва се крокодилът, а Чупчи скокна веднага на гърба му.
Двамата обиколиха езерото сума ти пъти. Джиго гледаше как се сприятеляват все повече и пляскаше с крачета във водата. И понеже беше много доволен от добре свършената работа, запя една песничка без думи, която всички знаем. Ла-ла-ла-ла!

Приказката е от книгата „Приключенията на Джиго“ с илюстратор Станимира Петрова, издадена от Издателство „Фют“