Пламен Сивов изпълнява и прави песни по свои стихове и разбира се, и по стихове на големи български поети и на интересни по-млади и по-възрастни творци. В групата „Точка БГ”, ги наричат „нови градски песни”. Сред морето от масова музика, те търсят по-лирично звучене – акустичното звучене. Пеят стихове, а не текстове. Голяма част от песните на „Точка БГ” са по стихове на Пламен Сивов. Уникални са, отличават се от популярната музика. Те имат духовна необходимост да го правят. Скоро разбират, че много хора искат да слушат музика, където текстът да означава нещо.
Дете Прозорец, пълен с планина, а до прозореца - икона. Една горчива тишина, която обещава много. Детето вика своята душа: “Къде била си тези зими? С какви очи съм те познал, когато още нямах име?” Детето вика своята душа: “Къде си, мое лястовиче?” Прегръща думите снегът и става леко, става тихо. Прокапва зимната лоза. Детето търси свойто лято, където всичко е “сега” и няма “вчера” и “когато”. Зад него пламват всички градове и достолепните им жители. Дали ще може да прости на нас, които го обичахме? Прозорец, пълен с планина. Пейзаж от смях и от забрава. Душа, изгубена в снега - тя просто хукна да играе… Прозорец, пълен с планина. Пейзаж без край и без причина. Детето вика своята душа и няма никой. Няма никой.
Музика, текст: Пламен Сивов
Пламен Сивов отговаря:
Моята най-важна черта на характера
Сам се определям като спокоен и уравновесен. Не е изключено да се заблуждавам
Качество, което искам да виждам в един мъж
Великодушие.
Качество, което според мен е най-важното за една жена
Нежност.
Любимо занимание
Да създавам песни.
Какво би било за мен най-голямото нещастие?
Да се взема прекалено насериозно.
Любимо цвете
Здравец.
Любим поет
Борис Христов.
Любим герой от литературата
Сикорски от поредицата за прогресорите и Странниците на братя Стругацки.
Моите герои / героини в историята
Учените, които отварят нови хоризонти на познанието ни за света.
Исторически личности, които презирам най-много
Опитвам се да се уча да не мразя и да не презирам. Никого.
Природна дарба, която бих искала да имам
Може би повече от същото, което вече имам.
Грешки, към които проявявам най-голяма толерантност
Тези от незнание и добронамереност.
Есен Обзети от есен, дърветата плачат и в жеста покаен на падащи листи изповядват своето лятно неистовство, свойта слънчева недостатъчност. Навярно дълго ще боли така, че заледените капчуци ще тропат по студените стъкла на пролетта, за да ги пусне. Ще забравиш ли някога топлия глас, дето с меки пастели душите ни гали? Влез под мойто палто, ще си мислим така: Тези есенни дни са прозорци на кораб, който тихо изчезва в красивия залез. Всяка следваща есен те преследва през парка, все по-близо ходилата ѝ тупкат по шумата – ти си само в едно тънко палто да те пази от нейните думи. Ще забравиш ли някога топлия глас, дето с меки пастели душите ни гали? Влез под мойто палто, ще си мислим така: Тези есенни дни са прозорци на кораб, който тихо изчезва в красивия залез.
Музика, текст: Пламен Сивов
Пламен Сивов е роден в град Сливен. Завършил е гимназия с преподаване на чужди езици, след това Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Живял е две години в САЩ, където прави изследване в университета „Джонс Хопкинс“, Балтимор за нестопанските организации в Америка. Пише изследване за Световната банка, за българските неправителствени организации . Директор си на фондация „Покров Богородичен”. Редактор и автор в портала Православие. БГ. Член на Управителния съвет на Световната федерация на православната младеж. Автор на множество статии за българската православна църква, преводач от английски и руски, сценарист на филми. През 2007-ма година започва като поет с китара. 2016 година издава първата си стихосбирка, а през 2011 година създава с колегите си Акустичния проект за нови градски песни „Точка БГ” където издават пет албума. Отделно Пламен Сивов издава солови албуми, някои от които заедно с брат си Калин Сивов и група „Алегорист”.
Зорница Попова, Тодор Янкулов, Красимир Първанов и Пламен Сивов се събират като формация в „Точка БГ“ преди 12 години. Обединява ги любовта към поезията, представена под красивия акомпанимент на китара. Всички те са с различни професии, но ги свързва и позитивната нагласа към живота, преклонението пред хубавото слово и акустичното звучене. Така е поставено и началото – на един от фестивалите „Поети с китара“, каквито има и в момента.
Смислените и силни текстове, в които всеки може да се припознае и да разпознае спомени от живота си, красивото съчетание на гласове и усещане за една малко позабравена красота е формулата, която кара музиката им да се помни и да се отличава от масовите комерсиални тенденции.
Името на групата идва от една от най-популярните им песни със същото заглавие, написана през 2009 г. от Пламен Сивов.
Този край на света има детски очи. Този край на света е жестоко невинен и човекът, който върви по вода, на брега му се спира и го обича невидимо. Тук земята омеква в утъпкани улици, там, където вятър люлееше нивите, а човекът, който върви по вода, замислен брои колко смърт им остава на живите. Той е целият в прах от пътеките кръстни, той обича открити очи и открити пространства. Всички нощни момичета и шосета околовръстни го познават по слух и усещат солените рани. И това е солта на земята - на трапеза, където сме тихо поканени - вино и хляб, за да можем до утре да спорим. Човекът, който върви по вода, слиза сам на брега в този край на света и закрачва след своите кораби. Този край на света има детски очи. Този край на света е жестоко невинен. Но човекът, който върви по вода, във ръце го държи и прощава -- сега и завинаги. Пламен Сивов
