ОНЛАЙН СПИСАНИЕ ISSN 2815-5432

Spread the love

ЩО Е ПЪТЕПИС?

Пътепис (травело́г от (англ. travelogue от travel — «пътешествие», по образец на monologue — «монолог») — очерк, есе, пътеписът заема черти от дневника, туристическия указател, от мемоарите.

Публицистичен текст, основан на описание на всякакви събития, инциденти, срещи с хора, които се случват по време на пътуването на автора, художествено проектиран дневник за пътуване .

Пътеписът е жанр на художествената публицистика, вид есе. Водещите видове реч в пътеписа са разказът или описанието, обикновено придружено с разсъждение. Предмет на изображението са битът, нравите и обичаите. Всичко това служи като повод за авторов размисъл, обобщение и формулиране на идея. Началото на пътните бележки показва времето и мястото на действие, централната част е изградена върху редуването на фрагменти, а в последната част авторът може да направи изводи, подходящи за темата, която си е поставил или открил.

Пътеписите са много древен жанр.

Най-ранните пътни бележки могат да се считат за някои глави от „Историята“ на Херодот за пътуването му до Персия, Египет и Вавилон през 5 век пр. н. е. и „Анабазис“ на Ксенофонт. Но дълго време пътниците не осъзнават литературния аспект на пътуването; Едва 150 г. след Христа рефлексът на записването, т.е. на разказване на самото пътуване се пробужда и Павзаний е първият пътеписец, който носи персоналистично самосъзнание, т.е. осъзнава, че именно той описва гръцки територии.

Едва в средата на 17 век пътеписът се превръща в литературен жанр. Тогава авторите осъзнават предимствата на литературата, като съчетават стила с наративната композиция. През 19 век се появяват пътеписци, които правят пътувания именно за да ги опишат литературно като Франсоа Рене дьо Шатобриан и Ръдиард Киплинг.

Ролята на пътеписеца.

Тя е двойствена, работи в две различни пространства.

– едното е самото „пътуване“

– другото е пространството на записване на сюжета

Тази втора роля изисква и известно отчуждаване , тоест избор на какво точно пътуващият обръща внимание. Тук има нова дискретизация:

– субективация, (пътуващият описва субективно преживяванията си)

– селекция (пътуващият избира акцентите)

– компресия на действието.

Затова е интересна пресупозицията:

Пресуппозиция (от лат.  prae  – пред и suppositio  – полагане) (още презумпция) e компонент, който осигурява наличието на смисъл в дадено твърдение.

Много е важна т.нар. достоверност – пътеписът претендира на всяко равнище (време – място – персонаж – действие), че разказва част от действителността. Но читателят предполага  че пътеписът не е безукорна литературна форма. Обединяващият рефлекс е разказването – пътеписът има сюжет и разказвач, но не се покрива с всезнаещия разказвач на романа. Ако читателят е пътувал до съответната дестинация, неговото мнение за цитираната действителност, може да се различава доста, от това на пътеписеца.

КОНВЕНЦИИ В ПЪТЕПИСА

За разлика от повечето други жанрове, конвенциите, които управляват пътеписа, са подвижни. Част от привлекателността на писането на пътеписи е, че можете да разкажете историята си, като използвате произволен брой подходи, използвайки същите видове литературни средства, които обикновено се използват в художествената литература: ярки образи, символика, метафори, диалог с хора, срещнати по време на пътуване, исторически препратки  и прочие. Пълната гама от техники, достъпни за един писател е в действие за авторите на пътеписи.

            Все пак предлагам да се съгласим около основни конвенции, за да създадем стройност на повествованието, ако сме решили да напишем пътепис:

  • Текстът е проекция на пътуване и размисъл за битието-път.
  • Неизбежен сравнителен анализ между родното и чуждото, видимото и невидимото, делничното и озареното.
  • Търсене на другостта като откривателство – географско и социокултурно.
  • Задължителна фактологичност, подкрепена със снимки.

ОСНОВАНИЯ ЗА НАПИСВАНЕ НА ПЪТЕПИС

„Човекът е човек тогава, когато е на път!” Пеньо Пенев.

Обичате да документирате преживявания и откровения, които са възможни само когато пътувате до нови места и срещате нови хора и култури. Интересувате се да научите повече за собственото си скромно място във вселената чрез пътувания и пътеписи. Каквито и да са вашите мотиви, добре е да направите карта на намеренията:

            Личен план:

  • Начало – време и място.  (Планиране на пътешествието)
    • Описание – фрагментиране. (Природни, културни, икономически, исторически забележителности).

            Тук е същината на пътуването – във видимия  социално-исторически свят и в невидимия вътрешен свят на човека. Най-често последният е пътеписецът. Трябва да решите дали в кръговрата на срещи и раздели със случайни хора по пътя, ще търсите литературни герои, или тези фигури ще бъдат само символични, за съразмерност. В пътеписа е нормално да няма интрига – все пак категорията „персонаж“ в него е колеблива.

  •             Тема

От многобройните възможни теми, да погледнем мненията на известни пътешественици и пътеписци:

            Мотоциклетистът Сам Маникъм тръгва на обиколка из Африка и я описва в Into Africa: Every Day an Adventure.

            „Никога не прави нещо, ако нямаш страст към него“, казва Маникъм, „пишете само за нещата, които знаете добре“.

            Пътеписецът Карла Кинг на своя мотоциклет:

            „Най-добрият пътепис“ е както за вътрешното пътуване, така и за пътешествието. Така че, вземете страстта си на пътя, независимо дали е мотоциклетизъм или безглутенова кухня, или музикални храмове, или каквото и да е нещо, което обичате и за което искате да говорите десетилетия напред.

            Пътешественичката  Ерин Ван Ринен акцентира върху силата на мястото. Тя има три правила за написване на добър пътепис.

            Добре дошла случайност, но не разчитайте на нея.

            Посетете дестинация от която сте силно заинтригувани.

Измислете неща, в които искате да участвате.

  •             Поанта

След избора на тема, най-накрая стигаме до личното повествователно постижение. Читателят трябва да съпреживее порива към пресътворяването на видяното и преживяното в повествованието. Очертаните топоси, географските и социокултурни реалии трябва да се „вместят” в полезрението на целевия читател. Ако това е българският читател, метафорите и сравненията трябва да са близки до нашия бит и душевност.

И накрая една препоръка. Почвайте да пишете! Завършете пътеписа си. Дайте го на приятел да го прочете. Ако започне да ви задава въпроси, значи сте на прав път.

Стана Апостолова

Вашият коментар