Казват, че всеки човек е една малка Вселена. И наистина това е така. Няма две индивидуалности с еднакви съзнания. Следователно всеки човек е изключително ценен. Всеки път, когато се замисля за това, което съм, за това, което бях, и за това, което ще бъда, в съзнанието ми нахлуват различни емоции, моменти и хора…
Всичко, което искам да направя, почти винаги е следено, одобрявано или критикувано от други хора.
А всъщност аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо!
Хората се страхуват от онзи, който познава себе си. Той излъчва някаква сила, притежава аура магнетизъм, харизматичност, която изважда младите хора от затвора на традицията. Раз, два, раз, двa… парите и властта ни вкарват в месомелачката… Злоба, ненавист, жестокост, болка! Във всичките си разновидности и местоположения.
Сам трябва да избираш пътя, по който да поемеш. Това те прави свободен. Без свобода човек би се превърнал в безлично същество.
Сама идвам и сама ще си отида. Идвам, за да опозная любовта не от формули, а с риск да получа рани от изгаряне. Дори да са неизлечими. Да преодолея себе си, да пречупя усвоения от векове начин на мислене и поведение. Да сломя инстинктивния си момичешки страх и глупав срам. Да стъпча предразсъдъци, съмнения, скованост. Това е равно на революция.
Гледам света отвисоко, с освободени очи… Животът и времето са като река, никога не може да докоснеш една и съща капка два пъти, защото капката, която минава покрай тебе, няма да дойде отново.
Наслаждавай се на всеки миг от живота, той няма да се повтори никога. Щастието, още един важен екзистенциален проблем е може би целта, към която всеки се стреми. Защото, ако намериш истинското щастие, значи си намерил и смисъла на своето съществуване. А щастието може да се открие в осъзнатата свобода и любовта. Онази, неземната любов, която те кара да се чувстваш жив…
Не ми е скучно. Влизам в някакво барче. През прозореца се вижда щастлива двойка. Нещо си говорят. Стиснати за ръце, опиянени от мига. Радвам им се… има и щастливи хора. Ще нарисувам нещо такова, импресионистично… с дъжд и страст. Когато стичащата се капка по носа на единия и щастливите сълзи на другия си шептят нежно и кроят планове за бъдещето…
Щастлив е онзи, които се е научил да се възхищава, а не да завижда, да следва, но да не подражава. Да хвали, но да не ласкае, да води, но не да манипулира…
Да бъде човек и нищо човешко да не му е чуждо.
