Сянката на майката
Времето бе безмилостен художник, рисуващ бръчките по лицето ѝ с груби щрихи. А някога… някога майка ми беше самото въплъщение на топлината и закрилата. Ръцете […]
ТОЙ
Църквата беше почти готова. Днес монахиня Васила беше слязла от манастира, за да учи клисарката Мона как да бие камбаната по празник и за умряло. […]
ЛУЛА ОТ ЗЕМНОТО КЪЛБО
Ваньо Вълчев На Георги Гергов, добър приятел и добър човек. Все още има няколко такива улички. Останали непокътнати близо стотина години. Тази е току на […]
ГОШО
След като се пенсионира, Иво Лечев се отдаде на животновъдството. Започна с пет кози и едно магаренце и тръгна да си ги пасe по Сакар-планина. […]
ПРИВЪРЗАНОСТ
“О! Толкова е хубаво. Вече е светло навън. Топло и уютно. Добро утро, мамо! Така се радвам да те видя. Моля те, гушни ме, целуни […]
ТАКА СЕ ПРАВИ
На десет години Симона се чувстваше зряла, красива и силна. Всяка съученичка желаеше да стане нейна приятелка, но ги подбираше. Само отговарящите на строги […]
