ПОСЛЕДНОТО ПИСМО НА И. Х. ДО БОГ
Начо Христосков на сина ми Митко – с обич И. Х. не обичаше изречените думи. В общуването помежду си хората казваха толкова много думи, че […]
ОНЛАЙН СПИСАНИЕ ISSN 2815-5432
Начо Христосков на сина ми Митко – с обич И. Х. не обичаше изречените думи. В общуването помежду си хората казваха толкова много думи, че […]
Купих си нова лодка – пластмасова, лекичка. Седемгодишният ми син иска да половим риба с нея. Идвал е няколко пъти с мен за риба, но […]
Топлата октомврийска вечер обгърна Бургас в прегръдката си и превърна главната улица в пъстра река от хора. Те се носеха по нея като оживели […]
Той лежеше по гръб на поляната, която тук от край време наричаха Герана. Слънцето напичаше, пчелите жужаха, а пеперудите се носеха леки на вятъра, цял […]
Най-после се отпускам на дивана. Моят благоверен се прибра преди малко, пътувал цял ден след пълен провал на новата поръчка и е кисел и […]
РЕПОРТАЖ Утре е петък 13-ти! Опитвам се да не мисля как ще се отрази на моята разклатена психика. Работата е там, че преди два месеца […]
Времето бе безмилостен художник, рисуващ бръчките по лицето ѝ с груби щрихи. А някога… някога майка ми беше самото въплъщение на топлината и закрилата. Ръцете […]
Църквата беше почти готова. Днес монахиня Васила беше слязла от манастира, за да учи клисарката Мона как да бие камбаната по празник и за умряло. […]
Ваньо Вълчев На Георги Гергов, добър приятел и добър човек. Все още има няколко такива улички. Останали непокътнати близо стотина години. Тази е току на […]
След като се пенсионира, Иво Лечев се отдаде на животновъдството. Започна с пет кози и едно магаренце и тръгна да си ги пасe по Сакар-планина. […]
“О! Толкова е хубаво. Вече е светло навън. Топло и уютно. Добро утро, мамо! Така се радвам да те видя. Моля те, гушни ме, целуни […]
На десет години Симона се чувстваше зряла, красива и силна. Всяка съученичка желаеше да стане нейна приятелка, но ги подбираше. Само отговарящите на строги […]