Откъс от книгата Радослава Антонова „Фотьойл в небето“
Детството…
Когато през зимата станеш от сън, улицата, на която живееш, е различна. Няма тротоари – всичко е бяло. Изпод тежките си бели шапки къщите надничат с дяволити очи – прозорци иззад оградите. А зад дантелените перденца някое дете, също като теб, рисува фигурки по стъклото.
В стаята свети елхата. Под нея като приютени животинчета се гушат разноцветни, лъскави кутии с подаръци. По старите радио и телевизор предават празнична програма. От кухнята се чуват гласовете на мама и баба и се носят най-разнообразни вкусни миризми.
Комините сладко пушат и издухват дима към небето, а свенливото зимно слънце те мами да излезеш навън. Шейната е извадена от мазето и те чака като вярно кученце на прага. А снежният човек на двора я гледа и се топи от завист и мъка, че не може да се яхне и той на нея…
Когато си малък, пролетта за теб е магьосница! Тя докосва с вълшебната си пръчица дърветата и те – до вчера покрити със сняг, се превръщат в уханни градини, в които бръмчат пчели, пърхат пеперуди и запяват, опиянени от слънцето и въздуха, птички. Свежозелената тревица набожда изпървом едва-едва – като косичка на бебе, но скоро всичко позеленява. Цветята грейват като ярки цветове върху палитрата на художник, а въздухът е сладък, сладък и трепти, наситен с ухания и свежест…
Лятото те грабва на своя кон-вихрогон и политате заедно към царството на игрите!
Когато вечер на село, изморен от игрите през деня, заспиш, в стаята се гонят хванатите от теб и другарчетата ти светулки. Единствено щурците със своите цигулки нарушават бездънната тишина.
Когато те събудят сутрин песните на ранобудните птици от близкия дол, в очите ти заблестява слънцето и си мислиш колко нови лудории те чакат през деня. В душата ти е чисто и светло! Нямаш никакви грижи. Владее те сладостното чувство за безметежност и игри без край…
Но… идва есента. Времето захладнява и с първите студени ветрове, нападали листа и дъждовни капки усещаш, че нещата се променят. С вълнение и трепет тръгваш на училище. Очаква те едно дълго пътуване в непознатия, завладяващ и загадъчен свят на Познанието.
Излеза новата книга на Радослава Антонова „Фотьойл в небето“ Ето какво казва на задната корица за себе си авторката:
Казвам се Радослава Антонова. Родена съм на 16. 05. 1977 г. в гр. Бургас.
Завършила съм художествена паралелка в родния си град. Имам магистърска степен по живопис от ВТУ в гр. Велико Търново. Над 200 продадени картини в България и чужбина. 5 самостоятелни изложби и много участия в общи художествени изложби. Рисувам морски пейзажи, натюрморти с цветя, колажи, абстрактни композиции. Изработвам и продавам приложни неща също. Работя и с компютърни програми за рисуване. Участвам в конкурси за лого, илюстрации и карикатури в страната и извън нея. Имам издадени детски книжки за оцветяване, илюстрирала съм и книжки с приказки.
Пиша статии, продуктови описания, ревюта за книги, реклами на български и английски език. Участвам с разкази, есета, стихове, хайку, апева и танка в литературни конкурси в България и чужбина. Печеля награди. Включително медал за трето място за проза над 18 год. на фестивала „Музите“ – Созопол – 2023 г. Мои произведения са включени в 7 сборника на български и в много на испански език.
Работила съм като преподавател по изобразителни изкуства в училища и детски градини в родния си град; в частни производствени фирми, както и като продавач-консултант в магазини за хоби и арт материали.
Имам издадени 2 книги в чужбина на английски език. „The Blanket“ с кратки разкази, притчи, две статии и разсъждения за нещата от живота и „Haikus“ със стихотворения хайку и авторски илюстрации към тях.
