Може би звездите
биха се виждали и денем,
но са покрити с пеперуди,
които цяла нощ пренасят върху тях
земята
с крилете си.
Има притегляне
и към небето,
неговите светлини
всмукват пеперудите
с изключително мощни помпи.
Въздухът е само едно пърхане,
начало на крило
към необятното нажежено стъкло.
Гледам нагоре
и ако видя някоя звезда,
гледам да се отдалеча, колкото се може повече,
от това място.
Но има толкова много звезди –
най-малко по една над главата
на всекиго.
МАРИН СОРЕСКУ (Румъния)
Превод: Здравко Кисьов и Асен Стоянов
(из „Познаваме се“, изд. „Народна култура“,
библиотека „Поетичен глобус“, София, 1980)
Top of Form
Bottom of Form
