През тази тиха лятна вечер
къщите със светнали очи
протягат криви сенки
във весела гълчава.
На пейката под уличната лампа
шушукат мънички момичета
допрели весели главички,
кикотят се, забравили за времето.
От тъмния балкон прокашля се баща,
отсреща в светлия прозорец вика майка…
След туй се разхвърчават като птичета
шушукащите мънички момичета.
Прибират се и опустява
луминисцентното пространство.
Един след друг изгасват прозорците.
Заспиват бавно къщите в квартала.
Луната и звездите помагат
на уличната лампа да осветява
безлюдната квартална уличка.
Тогава идва бризът
полюшва пердетата и влиза
през толкова отворени прозорци,
пощипва по малките нослета
заспалите момичета,
поема вълненията от детските сърца
и се оттегля обратно към морето,
където отвява и моите вълнения…
