Да бъдеш знаменит не бива,
тъй няма да се възвисиш.
Недей да си редиш архива,
над стари папки да слухтиш.[1]
Творец да бъдеш е тревожност,
а не триумф, не суета.
Позор е хем да си нищожност,
хем да си в хорските уста.
Живей без шум, без самозванство,
за да почувстваш как любов
ти праща цялото пространство,
а бъдещето — благослов.
В съдбата трябва да оставяш,
а не в листата празнини,
и там без страх да подчертаваш
абзаците на свойте дни.
И да се гмуркаш в неизвестност,
следите си да скриваш сам,
както в мъгла се крие местност
и нищо не се вижда там.
И нека друг там всяка педя
от твоя път да проследи,
но за провал и за победа
недей се и замисля ти.[2]
Не трябва даже и на йота
да изоставяш доблестта,
а да си жив като живота,
и жив, и жив чак до смъртта.
1956
