АЛЕКСАНДЪР ПУШКИН
Угасна дневното светило.
И над морето е вечерен здрач прострян.
Шуми, шуми, разперено ветрило,
вълнувай се под мен, настръхнал океан!
Аз виждам бряг в далечината,
на южен, зноен край вълшебните земи;
с вълнение и скръб нататък се стреми,
в захлас от спомени, душата…
Аз чувствам пак: сълза в очите се роди;
сърцето ми кипи, замира;
отдавнашната мечта край мен криле простира;
припомних любовта, каквато бе преди,
и всичко някога изстрадано и мило,
надежди блянове, живот неизживян…
Шуми, шуми, разперено ветрило,
вълнувай се под мен, намръщен океан!
Лети, мой корабе, далече да замина,
според прищевките на мамещи моря,
но не към тъжната родина,
с обвитата в мъгли зора,
където в мене страст горя,
и музи ласкави потайно ме зовяха,
и пръв път чувства запламтяха,
и в бури рано отцъфтя
изгубената моя младост,
и ми изневери крилатата ми радост,
и хладното сърце на скръб отдаде тя.
Търсач на нови впечатления,
от тебе бягах, бащин край,
от вас, чеда на наслаждения,
моментни спътници всред мимолетен рай,
от вас, избранички в порочни заблуждения,
задето без любов отдадох ви се цял —
покой и свобода, душа и идеал.
Забравих ви и вас, изменнички красиви,
другарки тайнствени от дните ми щастливи…
Но все тъй от любов ранен съм, изтерзан,
сърцето ми до днес не се е изцерило…
Шуми, шуми, разперено ветрило,
вълнувай се под мен, настръхнал океан!
Превод Петър Велчев
Изпращайки стихотворението на брат си, за да го даде за
публикуване, Пушкин споделя, че го е написал през нощта, на кораб в
Черно море, на път от Феодосия за Гурзуф. В тази елегия за първи път
така ярко се проявява постоянният копнеж на поета да пътешества, за
да разсее тягостните си спомени от различни житейски преживявания.
Много по-късно той пише още много стихотворения за морето като
олицетворение на свободата.
