Достигам до брега,
вървя по пясъка,
спират ме вълните.
Моментът е сега,
дочувам крясъка
на чайките и дните,
обхваща ме тъга,
потъвам в блясъка
на дълбините
извива се дъга,
нелепо стряска ме
душата ми излита.
Очите на морето са скрижали
пронизват ме,
изваждат покаяние
ненужно,
закъсняло,
излиняло...
Акулата на старата вина
ръфа остатъка от спомена.
