Бях решил да спра с пътеписите, но щом сладкодумният ни гид Йоанис, започна да реди шантави истории на български, не се стърпях и, друса – не друса автобуса, взех химикала и сега разчитам криволиците едва. Йоанис учил в София за физиотерапевт 4 години. Говореше добре, само отвреме-навреме вместо Тасос изричаше Фасос. Но това беше най-малкият му грях. Който разсмиваше някои от екскурзиантите, други сякаш се гавреха, повтаряйки помежду си: Фасос, Фасос… Някогашният „наш” остров Тасос е един от най-северните острови в Егейско море, природата е като на Халкидишкия полуостров. Впрочем преди милиони години те са били едно цяло.
Ще направим пълна обиколка на острова с автобусчето, каза на втория ден Йоанис, това са 110 километра, ще спираме на по-атрактивните места.
Плажовете са едно голямо богатство на острова – дължината им е 95 километра, водата – прозрачна като езерна почти, пясъкът – едър, а влизането във водата – мъчително. Обли и ръбести камъни и камъчета. Не можеш да избягаш, залиташ, потъваш изневиделица, подхлъзнат от тях, а някакви дребни същества (рибки или рачета) започват да епилират ходилата и пръстите ти настървено, методично… Пълно е с българи, с македонци – нашите по-малки братчета, руснаци – тоже наши братя, но по-големи, европейци, китайци (без тях вече пейзажът щеше да е скучен). Струва ми се, че старозагорците бяха най-много, българска реч ехтеше по плажове, магазини, ресторанти. И от обслужващия персонал. На гала вечерта ни обслужваше една чевръста сервитьорка Мария. Била от сливенския край, от село Ковачите. С добре приготвената риба, пихме някакво отвратително безвкусно вино, което масово се произвежда и пие в Гърция.
А първите що-годе цивилизовани хора по тези места са отпреди 27 века. Организираното заселване е станало от жители на остров Парос – един от Цикладските острови. Още тогава е започнал добивът на мрамор и изполването му за строежи облицовки, пътища. И за износ. Мраморът тук е един от най-качествените – гордее се Йоанидис. Интензивния му добив даже намалява площта на острова, шегува се водачът. И ни показва места, в близост до морето, където материалът е извлечен и водата се кипри на неговото място. По пътя отляво се виждат кариери с бели, почти вертикални стени, разчертани на големи квадрати и готови за изсичане, а по-надолу, на равното – приготвен в палети материал за транспортиране. От блясъка на мрамора денят става още по-светъл. Отдясно погледът вижда в морето недалеко две платформи за добив на нефт. Добитото с тръби се пренася до рафинерията, която се намира на двайсетина километра на сушата. Други платформи нямат съседите, но са горди, че тези задоволяват един процент от енергийните нужди на страната. Останалите проценти се внасят. Турците имали претенции към мястото и едва не се стигнало до война преди няколко десетилетия… Островът е богат и на дървесина, предимно борове, която също се изнася. От високи, прави борове бяха всичките им електрически стълбове, предварително импрегнирани, за да не гният. За маслините е излишно да говорим, има ги навсякъде. Посетихме модерна преработвателна работилница за добив на свещената течност. Видяхме целия процес и се убедихме, че трябва да си закупим от студено-пресования вържил. Макар че в Кавала го видяхме на по-тънка цена. Нейсе. Така е в търговията. А колко му е гърците да ни излъжат. Те цял Европейски съюз излъгаха, та нас ли…
Четирите дни минаха неусетно със слънце, плажове, гръцка музика (друга просто няма по радиата и телепрограмите), с посещение на всичко историческо и съвременно, което е приготвено и поднесено, така че да оставиш повече евра. След час фериботът ни стоварва на сушата, а от там към Кавала – Меката на тютюна, малко история по темата. И път – към нашата граница.
Йордан Атанасов
