В рамките на Есенните литературни празници 2025 на 29 октомври в Писателския дом, Бургас се проведе вечер на поезията за деца „Море и детство“ – Росен Друмев, Янаки Петров, Тома Бинчев
Малките актьори от клубовете: „ Магията на книгите”, „ История на буквите” и „ Каравелчета” 3 в клас на ОУ „Любен Каравелов”, с ръководители Лилия Христова и Татяна Георгиева изнесоха рецитал. Рисунките по стихотворенията – дело на децата от Арт студио с ръководител Павлина Иванова, бяха показани на тържеството.
За детската литература не се говори и пише достатъчно като за начало, като основа на любовта към четенето. Стихотворения, приказки, разкази, гатанки, залъгалки… семенца, които засяваме в детската душа. Правилна и постоянна е грижата за тях, докато пуснат силни корени и се превърнат в необходимост. Отговорност е. За родителите, писателите, учителите… обществото да израснат, както казва Георги Господинов, красиви четящи хора. Времето отсява плявата, остават силните семена.
Професор Светлозар Игов говори за „Бургаска поетическа школа“, чиито родоначалник е Христо Фотев. Негови подгласници са Янаки Петров, Тома Бинчев, Росен Друмев – трима различни бургаски поети, но еднакво отговорни към детската литература. Оставиха след себе си вълшебните семенца на словото, достатъчно силни, за да израснат в любов и доверие към книгата. Море и детство бликат от стиховете им, носят усмивки, светлина, чистота. Оставят слънчев отпечатък, който носим в сърцето си.
Росен Друмев притежаваше искрящо чувство за хумор, леко облачно, понякога с превалявания. Обичаше да пренаписва приказките, намирайки в тях скрито послание на вековната мъдрост и разкодирайки го – ни посвещава в тежестта на крайбрежното живеене. Беше като приют за стихотворения, изгубили се по пътя. Понякога светулки му се доверяваха, преди да угаснат в мрачината. Обичаше вечерните бургаски улици, току се появи на някой ъгъл, излъскан от мълви и вятър, самотен като тръстиките край солниците, но с блясъка на седеф от мида, заслушан в раковините, вградени в пясъчни замъци… Малко познати са стиховете му за деца, както и за непорасващи деца. Написани са находчиво, със свежи и внезапни рими, в равномерния ритъм на вълните, удрящи скалата, където тялото на поета е ефимерен символ.
„Творението на всеки човешки ум и сърце е едно малко живо същество. То носи характера на създателя си. Колкото повече жизнерадост и мила доброта има заложени в това същество, толкова повече основания имаме да поверим децата си на неговата грижа. Защото то се превръща в истински техен ангел пазител, който бди над приказните им сънища и ги води по светулкови поляни и край водите на ласкави морета. Той пее и вика с тях, гонят се, танцуват, пързалят се заедно, катерят се, падат, стават, търкалят се и се заливат от смях. Щастливи растат децата, когато такива ангели държат ръцете им и – вярвайте! – никога няма да ги пуснат.
Янаки Петров е създател на такива неземни и в същото време толкова земни същества от хартия и дух. Още докато отвориш страниците им те те заговарят с целия свой многообразен, смешен и закачлив свят, който те прегръща като приятел и те кани да се заиграеш с думите и да чуеш звънливия глас на римите – светът на родния ни език в цялата негова благозвучност, разнообразие и многоцветие”.
Поетесата Стоянка Грудова за книгите на Янаки Петров
Добрият и обичлив Чичо Чичопей идва от страната на красотата, светлината, радостта и нежността. Слънчевата страна на своята природа показва в детските си стихотворения – искрени, забавни, запомнящи се.
През 1981 и 1989 г. е награждаван от Министерството на образованието за най-добра стихосбирка за деца.
Слънчево и окъпано в синьо е творчеството на Тома Бинчев. Ако поезията му за възрастни е силна, метафорична, многопластова, философия в дълбочина, контрастно мислене, ярък пестелив рисунък и свободен стих, то произведенията му за деца са изпълнени със звънки рими, които спомагат за по-лесното четене и запомняне на тестовете. Тома Бинчев възпитава чрез игра екология на мисълта и сила на духа. Най-слънчевите сънища на душата си той споделя с децата. Само в детския свят всичко е възможно, там невероятното е на една ръка разстояние.
