Роден на 10 юни 1952 г. в Чаетина. Автор на шестнадесет стихосбирки и на шест прозаични книги, между които: „Приказно колело”, 1988 г. „Жижлевина”, 2022 г. „Гълъби на плетена завеса”, 2023 г., „Омраза”, разкази, 1982 г., „Щастието е някъде наблизо”, роман и др. Член е на Сдружението на писателите на Република Сръбска. Поезията му се изучава в няколко факултета. Обявен е за рицар на поезията през 2005 г. Живее в Рогатица, Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Женен е и има шест деца.
Участник в Международния литературен фестивал „Свято слово“ в Бургас.
РАЖДАНЕ НА СЕСТРА
Майка носила сестра ми
В утробата си
Било я страх
Да не се оплете
В пъпната връв
И да се задуши
Размотала вързопа
От който като монета в обреден хляб
Изпаднала сестра ми
Къщата плувнала в мляко
Нахлули пчели
Захаросала се земята
Бащата ми нищо не чул
Ударил шапката в бедрото си
Да прогони котката
Млякото да не изцапа
Бог гледал през прозореца
Ченето му играело
Във вратата заседнало слънцето
като награда за добра вест дошло
КОГАТО БАЩА МИ ПЛАЧЕ
Когато баща ми плаче
Воденичният камък се задавя
И зърното пада във водата
Рибите не го ядат
Бършат очи
И се запиляват в подмолите
Когато баща ми плаче
Свети Георги слиза от иконата
Слага ръка на рамото му
И шепне
Байо достатъчно е
Господ да ти даде
Още едно слънце
Да ти сгрее пазвата
Отиди окопай калема
Че да се видим усмихнати през май...
ЯБЪЛКИ
Две малки
японски ябълки
с устни на невестулки
вместо венчелистчета
скрити
в твоята пазва
между тайните масури
шекер и сребърни парици
Примамват към грях
моите ръцете
уста и сабя
докато целия не ме изцедят
ОРДЕНИ ЗА СТРАХ
Със спестените
Думи които са като дребни пари
Изпаднали от душата ми
Те са стръв
и не посмях да ти ги изпратя
Ето ме окичен
Гледам как изпращат
Моето малко сърце
И ти си тук
С крайчеца на кърпичка
Бършеш очи…
СВЕТКАВИЦА
Опърлена от желания
Като поляна с роса
С окото на съседката
Блестиш в кръвта ми
Възвишено бедствие
Окъпи ме с огън
ПРАХ ОТ ДУМИ
От какво са тези думи
които не могат да се усетят с уста
Кой ги е окъпал в тишината на дробовете ми
та миришат на липа
Оная липа чието семе
Баща ми е донесъл в очи
връщайки се от Толмина
където е служил в армията
И майка го чакала
люлеейки ме в нощвите
заедно с тестото за хляб
От какво са направени устните ти
които ме вкусват по-нежно
от нафора
от хляба в който си ме повила
когато Златибор потънал в сняг
Стъклен съд ли си
покрит със свила
в който Бог поставя прах
от който очите се боят
Та като прогледнат
започват да сълзят
Да има словото с какво да се измие
и да се спусне върху олтара на пазвата ти
Превод: Роза Боянова
