Кораби, като таралежи
с иглички от дъжд и мъгла,
стоите неподвижни и разтревожени
със повдигнати рамена.
Гледам ви как ми намигате,
имате безброй светлини –
все от нейде пристигате,
все над вас дъжд ръми.
Неизменна за мен сте гледка,
не мога да си представя без вас
този мой и прозорец, и клетка,
този ваш изтънчен глас.
Прекосяват пред очите ми гларуси,
реят се из небесната шир
и гледат от прозореца кактуси
как е застинала морската шир…
Обичам това мое пристанище,
гледам го ден след ден,
ще дими като стайно огнище
симпатичен спомен за мен.
