Ако мога да спра едно сърце да се разбие
Ако мога да спра едно сърце да се разбие
няма да съм живяла напразно.
Ако мога да спестя на един живот страданието,
или да облекча една болка,
или да помогна на една паднала червеношийка
да се завърне от отново в своето гнездо
няма да съм живяла напразно.
Емили Дикинсън 1830-1886
Приятелството, което имаме, е толкова рядко срещано.
Мразим да виждаме другия в беда.
До сълзи сме се разсмивали.
Болката на другия оставя следа.
Правилните думи сме откривали,
Помагахме си през тежките дни.
Споделяхме най-срамните си тайни,
Казвахме си истината, понесли вини.
Мисълта, че не си тук, ме кара да се разкайвам.
Тъгата ме потиска, но времето не е спряло,
Лудите, радостни спомени ме спасяват,
Километрите ни делят, но не са раздяла
Защото близо до сърцето си ще се запазим.
Амбър С. Пенс. „Завинаги приятели.“
Време за разговор
Когато приятел ме извика от пътя
И забави коня си до бавен тръс,
Аз не се оглеждам и не се бавя
По хълмовете, където разкопавм пръст,
Викам от мястото си за поздрав
Не, не, защото е време за разговор.
Забивам мотиката си в меката почва,
С острие нагоре колкото боя ми,
И се изкатервам до каменната стена
Приятелско посещение е. Ще си говорим.
Робърт Фрост 1874 – 1963
