Стенли Плъмли
Краят, мисля, ще бъде малко като да погледна надолу,
докъдето стига погледът ми, към мястото,
където вятърът е вдигнал прилива и е обърнал всичко на едно и също място
– море, пяна, въздух.
Може дори да има някой, който върви към мен,
начинът, по който в синята светлина на ръба на океана
ще бъде неясен до последния момент.
Мисля, че ще е късен следобед, небето –
онова блестящо бяло като стрида,
в което нещата изчезват.
Ще спра да погледна небето и в момента,
в който го направя, осъзнавам, че съм сам,
че съм разбрал погрешно фигурата, идваща към мен,
което, като се има предвид времето на деня,
е както трябва да бъде, особено сега,
когато вятърът се е усилил малко
и бялото слънце почти е скрито под меката сива, почти неподвижна вода,
изглежда точно подходящият час да бъда отново жив.
Стихотворението е от номинираните в конкурса „Ода за гръцка ваканция“ Стенли Плъмли беше американски поет и директор на програмата за творческо писане на Университета на Мериленд в Колидж Парк.
