– Хопа! Аз май се родих – каза едно нещо в тъмното – Няма ли кой да ми изръкопляска?
– Добре, нека първо те видя и тогава ще ръкопляскам – отвърна слънчевият лъч и огря тъмното.
Но там нямаше нищо.
– Хм, изчезна! – удиви се слънчевият лъч и се отдръпна.
– Еее… аз отново се родих! – чу се пак от тъмното.
– Но къде беше преди малко? Аз дойдох да ти ръкопляскам, а там нямаше никой, даже и тъмно нямаше.
– Така е, защото аз съм си НЕЩО В ТЪМНОТО и толкова… Без тъмното ме няма.
– Тогава няма да ти светя в очите. Ще си стоя от моята страна и пак можем да си говорим – прошепна слънчевият лъч. – Ето, аз ти казвам: Честит Рожден Ден, Нещо там в тъмното!
– Благодаря ти – отвърна Нещото в тъмното. – Наистина, ти си приятел!
