Най-после се отпускам на дивана. Моят благоверен се прибра преди малко, пътувал цял ден след пълен провал на новата поръчка и е кисел и начумерен. В момента яде в трапезарията и не се сеща да каже една хубава дума за моята запеканка с броколи. Но поне не мърмори, че е станал тревопасно, откакто ходя на фитнес и вече следя здравословното хранене на семейството.
След пандемията издействах да работя “хоумофис”, с една дума от къщи на компютъра, слава на новите технологии, успявам да отделя време и за себе си. Днес вкъщи е тихо, нашият тийнейджър е на екскурзия, а второкласникът ми е доволен, че има петица на изходното ниво и си играе в детската, без да ме занимава . Не съм пуснала телевизора, по това време има новини, а те започват с войната по пътищата и завършват с външните войни, като обикновено цитират статистиката колко деца са избити. Тренировките вървят добре, физически съм добре, но все съм стресирана.
В хола нахълтва с гръм и трясък без да затваря вратата Мишо, въпросният второкласник, малкият ми син.
– Мамо, госпожата поръча да носим букет утре, ще правим венец от цветя за Празника.
– Има още три дни, ще ти намеря цветя – казвам разсеяно, защото мрънкането започва и предпочитам да продължи, когато моята едра половинка заеме мястото си на дивана до мене.
– Ние ще правим венец утре, всички деца ще носят цветя, само аз както винаги ще съм нередовен.
– Баща ти е в трапезарията, иди го помоли да прескочи до цветарския магазин, аз съм капнала.
– Аз първо при него ходих, той е изморен, пита защо не съм ти напомнил за цветята.
– Как така да ми напомниш?
– Госпожата пратила съобщения на всички родители по Вайбър.
– Гледам си телефона, получила съм го, но така и не съм обърнала внимание.
– Добре, обличай се, ще отидем до цветарския магазин да купим.
– Аз съм облечен.
Вземаме по едно яке за всеки случай и излизаме. Отиваме на най-близкия магазин за цветя. Останали са само лилиуми по седем лева и рози по десет. Колебая се дали да купя един лилиум.
– Мамо, госпожата каза поне по три броя цветя, венецът трябва да е голям, а много от децата отсъстват, отидоха на планина за празника. Мамо, ние кога ще отидем на почивка някой път.
– Брат ти нали е на екскурзия! – сопвам се, защото Мишо говори високо и една клиентка, която също оглежда цветята, се подсмихва.
– И аз искам да отида на летен лагер, госпожата каза, че утре е последен срок да потвърдим.
– Баща ти нали обеща да плати за лагера – аз почти съскам.
Дърпам го и излизаме от цветарския магазин.
– Мамо, искам цветя, утре няма да отида на училище, ако нямам цветя!
Въздишам, това малкото беше добро дете и то се осъзна. Запъва се като магаре на мост.
– Добре, имам една идея, върви!
Мишо се влачи след мене, а аз бързам. Вече се смрачава.
– Къде отиваме?
– Зад блока на баба ти!
– Баба защо е зад блока?
– Не става въпрос за баба ти, а за онзи цъфнал храст с червени рози, сещаш ли се?
Вече сме пристигнали. Храстът е разцъфтял, а пейката под него е заета. Двама млади – момиче и момче се целуват, седнали на нея. Мишо разбира, че аз се каня да бера рози от този обществен храст и се крие между паркираните коли. Аз заобикалям пейката и се опитвам да откъсна една роза, но бодлите ме спират. В това време чувам ясният глас на малкия си син:
– Така не се прави, така не е редно да постъпваме!
Влюбената двойка се сепва, оглеждат се и виждат мене, не Мишо.
– Вие коя сте и в какво качество ни правите забележка? – пита нагло момичето.
– Аз… – заеквам, но не се сещам какво да кажа.
Вместо да се ядосат и станат, те пак започват демонстративно да се натискат.
Аз посягам за следваща роза. Мишо се е скрил между колите, но зная, че ме наблюдава. След като с одрани ръце набирам три цвята, аз го търся, той се показва и тръгваме гузни към къщи.
– Мамо, това е кражба, ние сме крадци!
– Спокойно, ти не си! Само аз. Утре ще занесеш рози.
– Ще кажа на госпожата, че са откраднати от блока на баба.
– Кажи, ти си порта, зная, че ще разкажеш без да те питат!
– Нали трябва да се говори само истината, ти ме учиш така. Батко е на друго мнение.
Разговорът ни продължава все в този дух.
Като се връщаме вкъщи заварваме баща му, заспал на дивана в хола пред телевизора.
– Влизай в банята и тихо, че баща ти е много изморен, да си вземе дрямката.
Вместо това, Мишо отива до хладилника, изважда си един сладолед на фунийка от фризера. Нямам сили да се караме. Намирам ваза, слагам студена вода и потапям розите вътре.
