***
Никой не знае
откъде идват думите.
Никой не знае
защо те се сбъдват.
Никой не знае
как да живеем
със сбъдналите се
думи.
***
– Бързай! – казва ручеят.-
Ще видиш:
като река надолу
съм различен.
– Чакай! – казва старецът.-
Не бързай.
Реката е измамна.
И безсмъртна.
И с усмивка
в тихото
нагазва.
***
На Никола Инджов
Стихове…
Защо не си останахте знаци
върху листа?
Защо ме искате целия?
Нали ще бъда забравен
като всеки живял –
безвъзвратно.
Усмихвам се.
Прахът ми ще го разпилее вятърът
високо над земята,
над страшната земя,
в която Изборът не съществува
и Истината е следа
от пепел.
***
Бротиган
пише, че вижда смъртта
като мъж на автостоп в дъжда
към неизвестен град –
самичък,
нощем.
Но и друго ми се струва вярно:
Едно човечество
под огнения дъжд
поело
на автостоп
в нощта на вековете
към неизвестен край.
Причинителят е всеизвестен,
но за него
не е прието
да говорим,
ако не искате
да ви изтрият с гума
и от вас върху асфалта да остане
едно петно.
от стихосбирка „Пепелище“, Георги Ангелов 2017 г.
