Зайко-байко Даниел
влезе в зелева градина,
а отде се беше взел,
Ежко също там намина.
„Спри да хрупаш, зайко мил,
и внимавай за пазача!
Чух, че снощи се отбил
и пострадали гризачи.“
Ежко-бежко си замина.
Зайко-байко Даниел
леко думите подмина.
Цял ден хрупа и без цел
скита в плодната градина.
Но пазачът пак оттам
покрай зелките премина.
Стреля с пушката и бам
погна зайо по лехата.
Бяга глупав Даниел,
че далече е гората.
Само в нея той е смел.
Но на помощ идва Ежко
изсумтява и за миг
спира със стрелбата тежка
след един сподавен вик
страшният човек със пушка.
Скача нашият герой,
обещава, че ще слуша
щом спаси кожуха свой.