Хоботко
Слончето Хоботко
се роди сред кротки
каки, лели стари,
братя и другари.
Трудно се научи
от мама да суче,
бавно да напредва
сянката да следва.
Всички го отглеждат,
всички му нареждат,
най-важна е Занда,
тука тя командва.
Днес бе много трудно
за слончето мудно –
във влажната гора
де е мама, не разбра.
Гòрко взе да плаче,
нашето юначе,
първа му се скара
строга леля Мара.
“Мама ще работи,
с нашите хоботи
ние стигаме храна,
клони, храсти и листа.”
Слончето Хоботко,
стана много кротко,
вече не плаче и пита,
заигра се честито
