РЕПОРТАЖ
Утре е петък 13-ти! Опитвам се да не мисля как ще се отрази на моята разклатена психика. Работата е там, че преди два месеца пак на петък тринайсети, се сринах. Уволниха ме от работа, не можех да понасям шефа, блъснах колата в полицейската, тя спря внезапно, но иди доказвай, че полицаите са виновни! Накрая, като се разбра, че нямам нито автокаско* нито винетка*, получих глоби, които никога няма да мога да платя. Върнах се вкъщи пеша в дъжда. По-точно хванах градския автобус, седнах на задната седалка и започнах тихо да плача. Понеже бях мокра кокошка, знаех, че никой няма да забележи. Но децата с тяхната свежа интуиция са голяма напаст. Момиченцето, което седеше на отсрещната седалка стана и въпреки протестите на майка си, дойде при мене, потупа ме по крака и рече:
– Плачеш, защото си дебела, нали?
Аз се обърках съвсем и кимнах, а то продължи:
– Днес сме на разходка за дебели. Имаме две коли, но мама ме качва на автобуса, за да ми показва дебели жени, защото аз като ям сладко ще стана като тях и ще плача като тебе!
Слава Богу майка му го прибра обратно на седалката, а аз слязох веднага и вървях до дома си пеш в дъжда.
Утешавах се, че е началото на лятото, родителите ми са на село да сеят градината и поне можех да се изкъпя и преоблека без допълнителни натяквания. Защото съм толкова карък*, че даже цялото море да се изсипе върху ми, не мога да се разболея и да получа съчувствие поне от майка си.
Казах ли ви, че имам магистърска степен по Българска филология? Мислите, че се фукам, но не е така! Веднага си намерих работа в един регионален онлайн вестник. На изпитателен срок – три месеца на двеста лева хонорар. Живея при родителите си, нашите произвеждат, пълнят буркани, мога да изкарам толкова без заплата.
Събуждам се в утрото на петък тринадесети, а главната редакторка, която ме взе, защото няма друг кандидат с диплома, ме праща да посетя козаря – нарушител. Да, да, става въпрос за старец като нашите, който си е купил една коза и я пасе в Морската градина. Трябва да го издиря, за направя интервю и да напиша репортаж. Сведенията са, че често използва зелените площи около ЖП прелеза. Понеже предницата на колата ми е смачкана, аз хващам автобуса, като не сядам и се оглеждам за деца. Не знаех, че влака за Поморие още се ползва, бариерата е спусната. Спираме на опашка и става задръстване. В този момент забелязвам козаря с козата на затревената полянка. Само дето не скачам от радост! Успокоявам се и виждам как от една от леките коли, които чакат точно на завоя, слиза як мъж, вероятно млад и отива към този градски пастир, чиято стойка ми е нещо позната, но отдалеч физиономията му не е ясна. Двамата нещо ръкомахат и после връзват козата за края на бариерата, след което тръгват надолу към Морската градина. Чакането се проточва, повечето пътници слизат от автобуса. Потъвам в догадки. Внезапно водачът затваря вратите и потегля, аз падам по задник, ставам и с облекчение забелязвам, че на малкото останали пътници въобще не им пука. Вперили са очи в нещо, аз се обръщам и наблюдавам как се вдига бариерата заедно с козата, която е вързана на грешната страна. Тя висва на въжето, което се оказва здраво. С ужас наблюдаваме как нещастното животно се беси.
Не слизам на следващата спирка. Като няма коза, няма козар, няма интервю, няма репортаж. Дори не смея да се върна в малкия гараж, наречен редакция на списанието. Почвам безцелно да скитам по улиците, а краката сами ме носят към къщи. Като капак, най-любопитната баба от блока става от пейката и ме пресреща.
– Разбра ли, какво се е случило? Съученикът ти Рачо от петия етаж, обесил козата на дядо Киро от седмия.
– Разбрах! – озъбвам се и влизам във входа.
Още като се качвам по стълбите, решавам да въведа данните на субекта в лаптопа и да наредя на ИИ да ми напише репортаж. Интервюто аз сама ще скалъпя! Знаех си, че тази стойка на обекта ми е позната! Но защо не разпознах Рачо, остава загадка. Та той винаги флиртува с мене, още от ученическите години!
Стана Апостолова
Обяснения от ChatGPT:
винетка* – е термин, който в България се използва за обозначаване на стикер или билет, който шофьорите трябва да закупят, за да имат право да използват определени участъци от пътищата. Обикновено винетките са необходими за платените пътища и магистралите, а средствата от тях се използват за поддържане на инфраструктурата. Винетките могат да бъдат с различна продължителност на валидност, като например за ден, седмица, месец или година.
автокаско* – е вид застраховка, която покрива щети на собствения автомобил на застрахования. Тази застраховка може да включва различни рискове, като кражба, верижна катастрофа, пожар, вандализъм и природни бедствия. Автокаското осигурява защита на автомобила на притежателя му, независимо от това дали той е виновен за инцидента или не. Различните застрахователни компании предлагат разнообразие от застрахователни полици с различни условия и покрития, така че важно е да се проучат опциите, за да се избере най-подходящата.
карък* – е български термин, който обикновено обозначава човек без сполука, с лоша съдба или неуспешен. Често се използва в разговорната реч, когато някой изпитва неуспех или е нещастен в определена ситуация. Също така, терминът може да се използва метафорично за ситуация, която не е довела до положителен резултат. В контекста на ежедневието, каръкът може да бъде свързан с нещастие или непредвидени злополуки.
