Петя Петрова е експерт с над 30 години опит в образованието, включително дългогодишен учител по английски език, заместник-директор в Немската езикова гимназия „Гьоте“ – Бургас и понастоящем – началник на Регионалното управление на образованието (РУО) – Бургас. Завършила е Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ със специалност българска и английска филология, като допълнително се квалифицира в Teachers College, Columbia University, и Университета в Орегон, САЩ. Представлява България в редица международни образователни форуми и програми, включително престижната „International Leaders in Education“ (САЩ, 2012), където е единствен български участник. Автор и инициатор на десетки образователни проекти, сред които и иновативно обучение по критическо мислене с лектори от САЩ. Активно работи за изграждане на училището като общностен център и за насърчаване на педагогическите иновации. Вярва, че в центъра на всяка устойчива промяна стои човекът – ученикът, учителят, родителят.
Преди месец се проведе Националният форум EduBurgas 2025, който се организира за трета поредна година по инициатива на РУО-Бургас и Община Бургас. Разкажете ни как се зароди идеята за това вълнуващо събитие?
EduBurgas се роди oще с встъпването ми в длъжност от необходимостта да създадем не просто събитие, а пространство за професионален разговор – автентичен, задълбочен, вдъхновяващ. Форумът е място, където специалистите в сферата на образованието от нашия регион могат да разкрият своя потенциал, да обменят опит и идеи, да видят себе си като част от по-голяма, свързана общност.
EduBurgas има своята вътрешна логика – той е естествен отговор на зрелостта, която образователната ни общност в област Бургас показва. През 2022 г. стремежът ни бе да подпомогнем колегите директори в търсене на смислени решения за разработване на концепции за STEM пространства в училището. Това трябваше да се случи доста бързо, а ние искахме да дадем възможност на вече натрупания опит да гарантира високо качество на решенията. Започнахме да мислим – кой би бил полезен и как да го организираме. И така… по време на реализацията на първото издание видяхме колко по-голяма е необходимостта от съществуването на форума, отколкото си представяхме. Ние не просто каним водещи гости и експерти – ние показваме какво сме постигнали, какво мислим, какво ни вълнува, какво търсим. И в този процес ние вдъхновяваме другите, вдъхновявайки себе си.
Създадохме форум, който не носи готови рецепти, а задава важни въпроси. Форум, който не просто представя иновации, а насърчава смелостта да търсиш собствен път в образованието. Това е неговата сила – той принадлежи на всички нас, защото в подготовката му ние чуваме потребността, а при осъществяването създаваме защитена среда за професионално общуване.
Кои бяха основните акценти в тазгодишното издание на форума?
Третото издание на EduBurgas, проведено на 14 и 15 април 2025 г., се фокусира върху темата „Училището – локални перспективи в глобалния свят“, продължавайки устойчивата посока към изграждане на хуманно, взаимностно и приобщаващо училище, поставящо в центъра ученика като личност.
Откриващият ден на форума бе белязан от силно визионерско присъствие – с участието на проф. д.п.н. Галин Цоков – директор на Института по образование, Наталия Митева – съветник на министъра на образованието и науката, и проф. Ованес Мануелян – ръководител на Лабораторията по математична химия към Университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Със своите обръщения те очертаха националната рамка на промяната – ориентирана към иновации, интеграция на социално-емоционално учене и утвърждаване на училището като общностен център, който подкрепя развитието на всяко дете според неговия път.
Особено силен момент бе включването на учениците като активни участници в програмата. По време на втория ден, във втория панел, ученици от различни училища и профили в областта споделиха как заниманията по интереси им помагат да се развиват като личности, да изграждат самочувствие, да откриват таланти и да се чувстват значими. Тяхната автентична реч предизвика емоционален отзвук в залата и доведе до спонтанното включване на ученици от Велико Търново, които, въпреки че бяха гости на форума, изразиха желанието си да бъдат чути и те – и го направиха със зрелост и вдъхновение, достойни за всяка професионална сцена.
Панелите и практическите работилници дадоха поле за представяне на нови педагогически подходи, ориентирани към емоционалната интелигентност, сътрудничеството, критическото мислене и превенцията на прегарянето сред учители. Участниците имаха възможност да се свържат през споделен опит, през диалог, през ценности – онова, което движи реалната промяна в образованието.
EduBurgas 2025 не просто представи добри практики – той създаде усещане за свързаност, за професионално уважение и за обща мисия. Показахме, че промяната не идва отвън, а се ражда тогава, когато училищата, учениците, учителите и институциите говорят един език – езика на доверие, грижа и смисъл.
Вие сте началник вече няколко години на РУО-Бургас. Бихте ли казали кои са основните ви приоритети?
За мен лидерството в образованието не означава да ръководиш процеси, а да вдъхновяваш хора. Да носиш ценностна посока, която ясно заявява: в центъра на системата стои човекът – учителят, ученикът, директорът, общността. Отговорността, която нося, е преди всичко към онези, които ежедневно влагат сърце в работата си в училище.
Затова един от основните ми приоритети е да подкрепям учителите не само като преподаватели, а като възпитатели на личности – чрез развиване на иновативни методи, през грижа за професионалното им развитие и чрез постоянен, честен диалог с училищните екипи. Гордея се, че създадохме устойчива култура на партньорство, в която се включват не само институциите, но и местните общности – така Бургаска област се утвърди като активен и разпознаваем образователен лидер.
Системната инициативност на РУО – Бургас е друг ключов елемент в тази посока. Ние не чакаме политиките да „слизат” – ние ги създаваме, адаптираме, предлагаме. Стимулираме междуучилищни формати, мрежи за сътрудничество и образователни инициативи, които вече започват да се самозадвижват. Това развитие напомня за онзи момент, в който едно дете, след като е било учено да ходи, изведнъж тръгва уверено само. Училищата в нашия регион вече инициират, създават, свързват се по собствена воля и вътрешна убеденост – и това е може би най-силният индикатор за устойчива промяна.
С тази философия създадохме и наградата „Вярната посока“ – ежегодно отличие за учители, директори и ученици, които не просто изпълняват задължения, а оставят път и следа. Това не е награда за перфектност, а за посока – за смелост, за стойност, за личен принос, който променя средата и вдъхновява другите.
Друг жест към приемствеността в системата е нашата традиционна кампания по случай 5 октомври – Световен ден на учителя, в която поканихме пенсионирани педагози отново в образователните институции. Това не беше просто символичен акт – това беше жест на уважение към труда, знанието и духа на онези, които са градили основите. Да върнем учителите в класните стаи – дори само за един ден – означава да заявим: имаме минало, за което сме благодарни, и бъдеще, което градим с отговорност.
Това, с което се гордея най-много, е именно този жив процес на професионално движение – от доверие, през вдъхновение, към самостоятелност. Нашата работа не е да управляваме – тя е да палим вътрешния огън, който учителите после предават нататък.
Какви предизвикателства срещате най-често в работата си?
Най-голямото и най-важното предизвикателство е промяната в мисленето. Не само в системата, но и в нас самите като професионалисти. Да се откажем от познатото не означава да го отречем, а да разпознаем, че светът вече изисква нов тип отговорност, нова гъвкавост, нови инструменти.
Министерството на образованието и науката предоставя достатъчно механизми за насърчаване на промяна в педагогическите практики – програми за квалификация, иновативни училища, мрежи за споделени практики, вътрешноинституционални обучения, нови учебни планове и дигитални ресурси. Но за да имат тези инструменти реален ефект, трябва да бъдат припознати като шанс, не като тежест.
Истинското предизвикателство е да напуснем зоната на професионален комфорт, където рутината създава усещане за сигурност, но често задържа развитието. Промяната носи със себе си съпротива – това е естествено. Зад всяка иновация стои и страх: „Дали ще мога?“, „Дали ще успея?“, „Какво ще стане, ако сгреша?“. Но ние вече сме в момент, в който не можем да си позволим да не опитваме.
Затова вярвам, че единственото, което се изисква от нас, е да се вгледаме в това, което правим – истински, отговорно, с отворено съзнание – и да го правим така, сякаш има смисъл за всяко дете, за всеки колега, за утрешния ден на тази страна. Не е нужно да променяме света наведнъж. Достатъчно е всеки от нас да започне от собствения си час, от своя екип, от своята професионална чест.
Предизвикателствата не са бариери, а стъпала. Но стъпалата трябва да се изкачат – не ги заобикаляш, не ги отлагаш, не ги прехвърляш на друг. Просто се качваш. И вървиш. Заедно с онези, които вярват, че усилието си струва.
Какви са най-успешните практики в училищата в региона, които бихте искали да се мултиплицират и в други части на страната?
Впечатляващи и вдъхновяващи са практиките, в които училището излиза извън ролята на място за „предаване на знание“ и се превръща в двигател на живот, култура и общност. В нашия регион се утвърждават примери, в които ученикът е активен творец на смисъл – чрез проектно-базирано обучение, клубове по интереси, ученически академии, но най-вече чрез преживявания, които създават емоционална връзка с ученето.
Една от най-успешните инициативи, която вече намира отражение в множество училища, е т. нар. „проектна седмица“ – тематичен формат, който обхваща цялата училищна общност, която работи по проекти. В тази седмица участват не само ученици и учители, но и родители, местни институции, културни и спортни организации. Провеждат се нестандартни родителски инициативи, които преминават отвъд класната стая – пикници, киноложки изложби, ескейп стаи, съвместни работилници и мисии, които изграждат взаимност, доверие и радост от съпреживяното.
Тези събития не просто допълват учебния процес – те създават смисъл за него. В тях детето вижда училището не като задължение, а като среда, в която е видяно, признато и включено. Родителите не са странични наблюдатели, а активни участници. Учителите не са просто преподаватели, а организатори на живот и връзки. Така се гради общност – не по норматив, а по усещане.
Важно е да подчертаем, че иновативното не е само в технологиите или методите – то е в отношението, в съзнанието, в желанието да създаваш училище, в което има смях, радост, разговор и принадлежност. Това са практики, които не просто трябва да се отбелязват – те трябва да се разказват, да се подкрепят и да вдъхновяват.
Като началник на РУО – Бургас вярвам, че именно чрез тези живи примери се създава бъдещето на образованието – от училища, които не просто преподават, а променят.
Как РУО – Бургас си партнира с общините и местната общност?
Партньорството ни със всичките 13 общини в Бургаска област е един от най-силните ресурси на системата ни. Работим ангажирано и целенасочено с всяка една от тях, като се съобразяваме с конкретния контекст, демографската картина, икономическата активност и местните образователни предизвикателства. Това не е формално взаимодействие – това е живо сътрудничество, в което се случва реална промяна.
Имаме изградени истински, ползотворни партньорства във всяка община, дори когато се налага да се сблъскаме в идеите или приоритетите. Вярвам, че диалогът не означава съгласие на всяка цена – а смелост да се води разговор в полза на по-голямото добро. За мен винаги е било от първостепенно значение общуването да бъде открито, уважително и със стабилен фокус върху човека в системата – ученика, учителя, родителя. Те са нашите реални адресати и смисълът на всяка образователна политика.
Съвместно с общините реализираме инициативи за приобщаване, обучение, кариерно ориентиране, социална подкрепа, превенция на отпадането и насърчаване на ученето през целия живот. Но тази промяна не би била възможна без активното включване на неправителствения сектор.
Неправителствените организации – още от самото си име – ни напомнят, че там, където държавата не достига докрай, може и трябва да се вложи друга енергия, друг капацитет, друга чувствителност. В Бургаска област работим успешно с множество НПО структури, които подсилват образователната система с иновации, социална ангажираност, достъп до ресурси, доброволчество, културни и екологични проекти. Те често внасят онази гъвкавост, хуманност и бърза реакция, които институциите не винаги могат да осигурят.
Когато държавата, местната власт и гражданският сектор действат в синхрон, образованието спира да бъде система и започва да бъде общност. Това е нашата амбиция в Бургас – да създаваме среда, в която качеството е резултат от сътрудничество, а успехът – от доверие.
Как насърчавате иновациите в образованието?
Иновациите са в ДНК-то на нашата работа. Подкрепяме учителите чрез обучения, споделени практики, ресурсни мрежи и проекти, които стимулират ново мислене и активна професионална позиция. Създаваме среда, в която грешката не се наказва, а се разглежда като възможност за учене; вдъхновението не е епизодично, а двигател на промяна.
Вярвам, че истинската иновация започва с въпроса: „Какво наистина има смисъл за този ученик, в този контекст, в този ден?“ – и че отговорът на този въпрос не може да бъде универсален. Затова насърчаваме педагогическата смелост, способността на учителя да бъде мислещ и съпреживяващ професионалист, а не просто изпълнител на формати.
Целенасочено стимулираме участието на учители и директори в образователни форуми – както на регионално, така и на национално ниво – чрез директни покани, препоръки и ангажиращо присъствие. Използваме всяка възможност да провокираме нашите педагогически колеги към диалог, към открито споделяне, към излизане от рутината.
Работата с ръководствата на училищата е също стратегически изградена – вече дълго време провеждаме работни съвещания, в които не просто предаваме указания, а разглеждаме практически казуси, които предизвикват мисълта, поставят етични, методически и организационни въпроси и търсят „другост“ в подхода. Именно чрез тези срещи се изгражда не просто административна, а ценностна общност, в която директорът не е само управленец, а образователен лидер, който създава култура на вътрешна промяна.
Вярваме, че иновативният процес не е еднократен акт, а постоянна настройка на системата към смисъл, към гъвкавост, към човечност. И в Бургас ние правим точно това – подхранваме този процес всеки ден.
Смятате ли, че съвременната образователна система успява да развива ключови умения у учениците, необходими за 21-ви век?
Все по-ясно става, че знанието, отделено от умението, не води до реална компетентност. В съвременното общество не е достатъчно да знаеш — важно е да разбираш, да прилагаш, да създаваш, да си адаптивен, емоционално устойчив и етично ангажиран.
Образователната система прави крачки в тази посока – особено в развиването на критическо мислене, сътрудничество, емоционална интелигентност и лична отговорност. Но тези умения не бива да бъдат просто „добавка“ към традиционното обучение – те трябва да се превърнат в сърцевината на образователния процес.
А това изисква промяна в методиката – не само какво преподаваме, а как го преподаваме. Тази трансформация е в основата на всички наши усилия – чрез обучения, форуми, методически срещи и работа на терен. Работим активно, за да стимулираме учене чрез преживяване, интердисциплинарни връзки и реални казуси от живота.
Но вярваме също, че мотивацията не се случва само в класната стая. Затова организираме инициативи, в които учениците могат да срещнат успели, стойностни личности, които не просто разказват за успеха си, а споделят какво означава усилието, дисциплината и мечтата. Един от ярките примери е участието на Шабан Мустафа – един от най-успешните български състезатели по планинско бягане, който не просто вдъхнови с личната си история, а показа как чрез спорт, постоянство и ценности се изгражда характер – не по учебник, а чрез пример.
Такива срещи разширяват хоризонта на учениците, създават връзка между училището и живота, и показват, че успехът е възможен – но се изискват усилие, отговорност и лична сила. Това е образованието на 21-ви век – образование, което не просто учи, а изгражда личности, които могат, знаят и знаят защо.
Как изглежда идеалното училище според вас?
Идеалното училище е жив организъм – гъвкав, емпатичен, вдъхновяващ. То не е просто сграда, а общност, в която всеки се чувства значим. Това е място, в което детето се научава не само да знае, но и да бъде – себе си, част от другите, част от света. И е спокойно в това.
От какви промени се нуждае образованието в България?
Образованието у нас има нужда от промяна в парадигмата – от предаване на знания към изграждане на личност. Нужна е нова педагогическа култура, в която учителят е водач, вдъхновител и съпреживяващ партньор. Необходима е повече автономия за училищата, но и ясна визия за това какви хора искаме да възпитаме. А отговорът на този въпрос трябва да води всички наши усилия.
Обичам работата си, защото…
Защото чрез нея докосвам бъдещето. Всеки проект, всяко решение, всяка подкрепена инициатива носят зрънце на промяна. И защото знам, че зад всяка статистика стои едно дете – с име, мечта и възможност, която ние сме длъжни да развием.
Най-голямото ми постижение е…
Най-голямото ми постижение е доверието на учителите, училищните общности, институциите и всички организации, с които работя – то не се дава по длъжност, а се печели с постоянство, честност и съпричастие. И съм горда, но и много смирена, че го имам.
Вдъхновявам се от…
Вдъхновявам се от всеки, който – въпреки трудностите – не спира да вярва, че децата са нашата най-голяма ценност и че си струва всяко усилие, за да им дадем най-доброто. От учениците, които не се страхуват да задават трудни въпроси. От колегите, които търсят смисъла, а не се задоволяват само с формата. От онези моменти, в които виждаш, че промяната е възможна – бавна, понякога незабележима, но истинска.
Вдъхновявам се от възможността да бъда част от една система, която се променя, защото има смелостта да вярва в по-доброто – и защото го прави не от задължение, а от грижа, от призвание, от човечност.
