(ИЛИ ЗА НЕЩАТА, КОИТО НИ СВЪРЗВАТ)
Има толкова много неща, които ни различават и ни разделят.
Цветът на кожата.
Кръвната група.
Социалният статус.
Политическите възгледи.
Религиозните конфесии.
Етническата принадлежност.
Конюнктурата.
Номенклатурата.
Номинациите и всякакви други класации.
Декларациите, прокламациите, рекламациите, агитациите, интерпретациите.
Аршините, с които отмерваме, преди да отрежем.
Камбанариите, от които гледаме.
И всяко разделяне е още едно парченце калпав бетон, от който няма да се построи нито къща, нито храм, а онази Вавилонска кула.
Тази, която поради липсата на темелния камък и здравата спойка, ще рухне. И ще обърка речта така, че никой да не се разбира помежду си и да се губи в превода.
Но има и толкова неща, които ни свързват.
Единството на противоположностите.
Единството на многообразието.
Единството на всички гледни точки, координати и векторни пространства.
Единството на стъкълцата в калейдоскопа, които светлината и отраженията превръщат в неповторими цветни картини.
Единството на граматичните правила и изключенията.
Единството на всеки един елемент в свещения език на общочовешките ценности. Единството на сакралното Слово, което не само ще ни помогне да се намерим в превода, но и да се преоткрием.
