Първолета Маджарска
АЗ ПОМНЯ
Аз помня как целувах
раменете на лятото,
солени от море и вятър.
Помня как го изпиха облаци
и отнесоха на юг.
Аз тичах по брега
да го настигна.
Вълните
като слепи кученца
скимтяха
и се гушеха в нозете ми,
а аз ги хранех
със трохи от светлина и пясък.
Кой може да забрави
щедростта на лятото.
Залезът наливаше чашите
с огнено вино,
обикаляше масите
и черпеше всички.
…
ДЮНИТЕ СЕ ИЗЛЕЖАВАТ
във леглата си от злато
с дрехи, тъкани от ята на птици.
Залезът седи на пясъка
и кърпи с вятър
вехтата си шапка.
От черупката на мидата
пия вълните
и по шията се стичат
жадни капки.
Бисерче мъждука
в шепата на брега
и вълните го подхвърлят
като песъчинка.
ДЪЖДЪТ КАПЧУКА
Дъждът капчука със капчука
и важни думички реди.
На него хич и не му пука –
рой капки вред ще насади.
Навсякъде римува всичко
от сутрин та до късен мрак.
Почуква името с петички
от крак на крак, от крак на крак.
