ДЪЖД С ЧАДЪР НА ТОЧКИ
Когато дъждът марширува,
отварям чадъра на точки.
На мен ли така ми се струва,
че с мен се закача нарочно.
Интрига заплита със капки,
наднича под мойта омбрела.
Със пориви – често внезапни,
във локвите пада по чело.
А после по точките тича
и с тях отброява смутено:
„Обича ме, не ме обича“.
Дали не говори на мене?!
Светкавица дава на късо
и спира на бурята тока.
Дъждът се измъква на пръсти
и капва последната точка.
Диана Фъртунова
