Здравейте, казвам се Даниел Русев, на 38 години от град Хасково. Професионално се занимавам с изобразително изкуство от над 10 години и имам редица самостоятелни и много съвместни изложби у нас и в чужбина. Завършил съм специалност Живопис в НБУ и Педагогика на изобразителното изкуство в Национална художествена академия.
- Кога се появи у Вас желанието да се занимавате професионално с изобразителни изкуства? Има ли човек/хора, който/които ви вдъхновиха и насочи/ха да тръгнете по този път?
Много обичам да рисувам и в един хубав момент от моя живот, реших да превърна хобито си в професия. Работих на морето и там виждах колко много ценят чужденците изкуството. Много благодаря на моя преподавател Николай Майсторов за уроците, които ми даде в живописта и в живота. За мен той е една от най-вдъхновяващите фигури в изкуството в България и не само. Научил ме е на всичко, което един млад творец трябва да притежава за да върви напред.
- Кога и къде беше първата Ви самостоятелна изложба?
Първата ми самостоятелна изложба беше в Регионална библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково, през 2015 година. Беше предимно с акварели и ще остане един незабравим спомен в творческия ми път.
- Занимавате ли се и с други изкуства, освен с изобразителни?
Много бих искал да се занимавам и с други изкуства, но за съжаление трудно намирам време в момента дори и за рисуването. Обичам всички изкуства и се възхищавам на хората, които са талантливи и работливи.
- Какво Ви вдъхновява и насърчава? От къде черпите душевна енергия да продължавате да творите?
Не мога да ти отговоря конкретно откъде черпя енергия, но е истина, че непрекъснато ми се рисува. Нямам обяснение защо се получава така, но сутрин като стана и вече мисля за картини, бои, сюжети. Имам чувството, че ако не рисувам и ще се побъркам. Няма нещо конкретно, което ме вдъхновява. Самият живот ми се струва достатъчно интересен и вдъхновяващ.
- Имате ли ученици и/или близки, на които предавате своите знания и умения; които вдъхновявате и насочвате да тръгнат по този път?
Имам доста ученици. Първо нека спомена, че съм преподавател в ОУ „Шандор Петьофи“ Хасково, преподавател съм в школа „Пастело“ към Военен клуб Хасково. Също така преподавам и в едно българско училище „Иван Вазов“ в Париж.
- Имате ли любими девизи, афоризми, крилати фрази?
Любимият ми цитат е на Пикасо:
„Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя.“
- Как бихте се описали с няколко думи?
С няколко думи само много трудно ще мога да се опиша. Може би думата, която описва моето творчество е разнообразие. Винаги търся нови неща за рисуване, нови материали и посоки. Харесва ми да сменям техники, теми и стилове. Разбира се, ако питаш кое ми е любимо, ще ти кажа, че това си остава акварелът.
- Какво Ви носи/с какво Ви зарежда общуването с други хора на изкуството – писатели, художници, поети, музиканти, артисти?
Носи ми вдъхновение. Хората на изкуството имат различни виждания за живота, които много могат да те променят, да ти въздействат. Всички артисти си приличат по своята чувствителност и разговорите с тях са винаги полезни и различни.
- Имате ли любими теми, към които периодично се връщате в своето творчество?
Много обичам да рисувам животни. В творчеството ми често присъстват котки, птички и петли. Много обичам да рисувам природата и всичко цветно, което ни заобикаля. Съжалявам много, че не рисувам повече пейзажи. Обещавам си тази година, ако всичко е наред да нарисувам няколко пейзажа.
- Имате ли любим/и писател/и, поет/и? Бихте ли цитирал нещо от него/тях?
Много обичам да чета Стивън Кинг. Това е любимия ми автор, който чета винаги, когато мога. Любимата ми поетеса е Ели Видева, която е моя приятелка и също е от Хасково.
Ще Ви поздравя освен с моите картини и едно нейно стихотворение.
КРАЯТ НА ЗИМАТА
Нощта, приличаща на пелерина,
загръщаше града във снежен мрак.
А ние – диви и невинни –
в желанието да потънем пак
на чувствата в първичната магия,
на пръстите със допир настървен.
Това, което беше, ще го пием
на малки глътки в следващия ден.
Ели Видева
