Пингвинът Зан бе смел, голям,
Безгрижен, всеки ден засмян.
И често търсеше двубой,
Ей тъй да стане пак герой.
А майка му над него бдеше,
Самичка риба тя ловеше,
И защитаваше детето,
Че умно е и е напето.
“Прилича на баща си той,
Пингвин красив е, и от сой!”
А своето дете послушно,
Когато вечер някой гушне,
Съветваше: “Не гледай Зан!
Защото той е калпазан,
Всяко дете постига много,
Когато майка му е строга!”
Дали е вярно аз не знам,
Но Зан е смел и е голям.
“Прилича на баща си той,
Пингвин красив е и от сой!”
