1– Казвам се Ирина Костова. Родена съм в София и съм трето поколение любител фотограф. Дядо ми снимаше много, като сам проявяваше снимките си в лабораторията, която имаше. Бях твърде малка, за да успея да науча магията на проявителите, така да се каже. Баща ми също обичаше да снима и при едно ходене до Германия донесе на мен и на брат ми фотоапарати Барета. В основното училище имахме и кръжок по фотография, в който взех участие. В онези времена възможностите за закупуване на ленти бяха финансово ограничени, така че все още не се бях развихрила емоционално във фотографията. Тъй като бях танцьорка, 87-ма година на турне в Сицилия, Баретата ми бе открадната и господата сицилианци компенсираха загубата ми като ми подариха Кодак (Маймунка), отново лентов фотоапарат, но доста по-различен от предния предвид, че при него липсваха ръчни настройки. Много време снимах с този фотоапарат и когато давах лентата във фото за проявяване, учудващо, винаги ме питаха с какво снимам, като бяха впечатлени от качеството на снимките. За съжаление, Кодак вече не правят фотоапарати, иначе съм убедена, че днес системата, с която снимам, щеше да е тяхна.
Следва период, в който изоставих страстта си към снимането. Вече в зряла възраст се сдобих с много малък цифров фотоапарат на Samsung. Нещата вече стояха по коренно различен начин за достигане до резултата, който търсиш. Естествено цифровата фотография дава безконечната възможност за проба-грешка и достигане до търсения резултат в един кадър. Това при лентовата фотография е доста скъпо занимание. Страстта към фотографията се завърна с пълна сила и впоследствие взех следващ клас фотоапарат Canon S5IS. Претенциите ми към достигане на качество във фотографията не се задоволиха с този нисък клас, въпреки че първите си успехи във фотографията съм постигнала именно с този фотоапарат.
Започнах да публикувам във форуми за фотография, чрез които се запознах с хора, които бяха с много по-големи възможности откъм техника и те ме насърчиха да си купя сама по-висок клас тяло, а предвид фонансовите ми ограничения ми предложиха своите обективи. Ходехме заедно да снимаме и тук трябва да отворя една скоба, че фотографията неминуемо те кара да ходиш много сред природата, на много непознати досега места и при всички случаи се обогатяваш.
Голямата страст в снимането ми си остава природата и пейзажа. Ако трябва да съм по-точна есента ми е любимия сезон и най – вече мъглите. Харесва ми снимането на макро. Хора също харесвам да снимам, но при тях предпочитам папарашкия подход. Понеже закона повелява изискване на писмено разрешение от обекта на снимката за публикуване в публичното пространство аз реших да специализирам сватбена фотография при Бони Бонев. В договора с младоженците моля да бъда предупредена предварително, ако някой от гостите не желае да бъде сниман. В последствие снимайки сватби съпреживях много от емоцията на младоженци и гости.
Снимането е неизменна част от мен, но не е основното ми занимание. По образование съм моделиер–конструктор, а по настоящем съм организатор производство в плетачен цех и снимането е едно от нещата, които ме спасяват душевно и емоционално от напражението.
Сега разполагам със система Canon като снимам с Canon EOS 6D и Canon EOS 5D Mark IV, както и с набор от обективи за тях с голям диапазон.
Основно публикувам във форум за фотография Фото Форум под псевдоним ikar111, както и в други подобни национални и чуждестранни форуми.
2–Не съм имала самостоятелна изложба досега. Имала съм участие в изложба на Canon България в Националната галерия. Печелила съм някои фотографски конкурси. Имала съм участие в изложба към музея Земята и хората, както и в музея на фотографията в град Казанлък.
3–Увличам се по интериорен дизайн и декорация. В миналото написах и няколко стиха, които са публикувани във форум Откровения под псевдоним lotos. Дълги години танцувах народни танци към ансамбъл Жар. В настоящия момент тренирам стил Тай Чи към СК „Черен Дракон“. Може да се каже, че не оставям особата ми да скучае.
4–Вдъхновява ме природата, бита, хората. Всичко е въпрос на поглед. Иначе казано, там, където гледат много хора и всички виждат различно, аз да успея да видя, кадрирам и заснема същото нещо в хармония, баланс и емоционално въздействие. Вдъхновяват ме и фотографии на други фотографи с повече възможности за пътуване, защото така, както аз се обогатявам от това, което те показват сигурно има хора, които намират същото удоволствие в моите кадри.
5– Човек, когато иска да се развива се учи от другите. Така както аз съм се учила на техника на снимане и кадриране от други фотографи сигурно и моите фотографии са отразили нещо положително в начинаeщи такива. Принципно с удоволствие споделям опита си, когато някой се обърне към мен за съвет.
6–Дъщеря ми казва, че често повтарям цитат от Никола Вапцаров „живот ли бе да го опишеш…разровиш ли го, ще мирише“. Вероятно го правя в момент, в който тази фраза ми действа като трамплин да се изстрелвам метафорично казано в облаците
7–Бих се описала като човек с две половини – на дете и на улегнал, зрял човек. На моменти изключително сериозна, в други – заплес и шматка. Някъде между двете половини е и чудесното ми чувство за хумор.
8–Когато съм сред хора на изкуството, се старая да приема от тях положителното и съм отворена за формиране в себе си на нови идеи и стремежи.
9–Eдна от любимите теми, които обожавам да снимам, но някак запазвам за себе си, е селото. Фрагменти от старите къщи. Друга любима тема, към която перодично се връщам, е макро фотографията. За много фотографи гоненето на пеперудки и цветенца е изтъркана тема, като казват, че с това се започва, но аз обичам и да се връщам към тях.
10–Трудно може да се каже кой е любим писател. Имам любими класици на световната литература, но ще посоча някои български автори. Прекланям се пред наследството което ни е оставил Николай Хайтов, чийто любим разказ ми е „Мъжки времена“, както и една от любимите екранизации на българското кино. Любим съвременен поет ми е Райчо Русев /Райсън/. Бих цитирала едно четиристишие от стиха му „Благодарност“:
Две думички за тоя свят,
във който съм на гости.
Едната е: благодаря!
А другата е: още!
Тези стихове накратко отразяват моето усещане за живота. Имам и любим съвременен автор на разкази – Илияна Каракочева /Ина Крейн/. Нейните разкази са изключително душедостъпни до читателя.
Има един актьор и режисьор, който е оставил дълбока диря в мен от детството ми – Чарли Чаплин. Неговите изразни средства са изключително въздействащи и поне до днес са неповторими.
