ЯНКО ЯНКОВ.
ИЗЛОЖБА „ЖИВОПИСАНИ ИСТОРИИ“
ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ,
Словото на проф. Радослав Радев от откриването на изложбата – гр. Горна Оряховица, 14.11.2024 г.
Уважаеми, приятели, човек, когато живее добре, навършва 60- сет години, а когато твори с отдаденост изпълва тези шестдесет години, както слънцето изпълва деня. Бог е дал на Янко Янков такава фигура, че от България да вижда северните мечки, а като стъпва – отдолу китайците да прилягват. При Янко талант и умение са в единство и поради това изкуството не е рамката и прозореца на живота му, а самият живот. Търпението на умния, при него се постига като прозрение на чувствителния. Една ракия да свари е ритуал, една круша да откъсне е поклон към природата, една жена да приласкае е засилване на земното притегляне, а когато чуе стъпките на сина си – отекват камбаните на душата му. От друга страна трябва да кажем, че той е подготвен за изкуството, но не за да се автоматизира в живописта, ползвайки техники, а за да бъде свободен. Няма нищо по-хубаво от това човек да ползва свободата си. И в това виждам хубостта на днешната изложба.
Художникът е озаглавил изложбата си „Живописани истории“ не защото е поклонник на сюжета, а за да ни дари със свободата да ползваме асоциациите си. Погледът е пътуване, багрите са притичване между съня и реалността, композицията е като ръце, които ни прегръщат. И тъй като Янко Янков е представил в юбилейната изложба и творби, които са създадени преди 30-сет години, удивително е колко е единен в тази смяна от графично внушение към експресивно. Победила е лудостта на багрите, тъй като те са влезли във формите с такава мощ, че разпиляват скуката от познатото. Невероятна е тази способност да преобразува тъгата в хубост, да слепва погубената реалност, така че дори разрушеното да е извисено. Ето защо не ме напуска усещането при гледането на картините му за някакво тържество, защото каквото и да рисува, той избягва конфликта, укротява противостоенето чрез устрема на различието, постига онази магия на светлосенките, чрез които контраста става добронамерен. Именно поради това вглъбяване в багрите, Янко Янков е еднакво силен и внушаващ, когато създава абстрактно изкуство и когато се любува на формите от реалността. И в двете има степен на удивление, така че като ги гледаме удоволствено си казваме по Атанас-Далчевски, „то не е, то не е същото“. Така художникът ни дава способността да избягаме от себе си, за да се зарадваме, че чрез други очи можем да се върнем към своя свят.
От дясната страна на изложбата е младостта на художника, търсенето на себепознание, ползвайки тайните на светлината, с доверие в хрумванията, чрез които спонтанността се преобразява в дързост. От лявата страна е сдружаването на формите – настоящия ритъм на пластичното, чрез който става възможно различното да твори образите на духовното. За това се изисква особена чувствителност и ако в лявата част е видима лявата шарена и предизвикателна ръка на художника, то на другата страна е сърцето на твореца – обичащия, който приютява. Чувството за приютяване е притегателната сила на картините му. Може би затова той обича да слага малки графични знаци, за да може гледането да е и надничане за събудено детско любопитство.
Като художник мислител Янко Янков е майстор на композицията и бих казал, че тя е неговият реактив, енергията, която е необходима, за да вникнем в сюжета или да разберем, че сюжет не е необходим. Самата композиция е вече събитие, тя е родена от устрем, който не позволява познанието да е отвъд състоянието. Може би в това е естетиката на съгласуваността – това, което ни подбужда, то да ни приспива. Така няма да имаме време отвъд хармонията. Ето защо ние ще излезем от тази зала, но ще носим изложбата в себе си, за да я дарим чрез общуването на близките си. И най-важното е, че ще поискаме да го направим.
За да се убедим в това съпричастие, ще ползваме две картини от изложбата – „Кисел плод“ и „Тежки крила“, която ще изпълнява ролята на сладкото. Художникът е сложил е киселото и сладкото едно до друго. Да си ги представим чрез лимона и мандарината.
Разрязвам ги.
Двете половинки: гледат се подозрително: Мандарината – Аз съм сладка? Лимонът – Не знаеш колко е хубаво да си кисел? Е, хайде да видим!
Ръцете на художника ги разрязват и след това ги слепват. Мандарината: Ах, киселото е вече моята сладка тръпка!
Лимонът: Кисел съм, а ми е сладко да разбера другия.
Така те заживяват дружествено и противоречиво чрез благите ръце и ум на Янко Янков
Янко Янков
Роден 7.01.1964г.
1988 – Завършил Великотърновски университет “Св.Св. Кирил и Методий”,специалност Живопис
1992-2009 – 13 самостоятелни изложби – абстрактна, класическа и сакрална живопис, инсталации и илюстрации в България, Белгия, Германия, Австрия , Унгария и САЩ.
Многобройни участия в регионални, национални и международни изложби и пленери.
Специален принос като артист:
1999 – Национална награда за видео-арт от Съюза на Българските филмови дейци,
2000 – Национална награда за сатирична живопис на СБХ – Секция “Карикатура”,
2001 – Световна награда за илюстрация от конкурса “Илюстратори на бъдещето” – Лос Анджелис – САЩ.
Негови творби са притежание на колекционери от всички Европейски държави, включително Скандинавските страни, Русия и Украйна. Също така в Египет, Кувейт, Израел и САЩ и др.
Живее в Горна Оряховица. Поръчков художник. Работи класическа и модерна живопис, семейни и други портрети, стенопис и интериорен дизайн на хотели, механи и др.
FOR CONTACTS:
Yanko Yankov
„Saedinenie“ 44 str.
5120 Gorna Oriahovitza, Bulgaria, EU
GSM1: +359898888180
GSM2: +359895471714
E-mail:YankoYankov@gmail.com
Лична страница на художника:
