В дългогодишния си опит в описването на истории, съм се убедила, че написаното съвсем не е това, което съм имала предвид, почвайки разказа. Формулирането на намерението никога не е това, което създавам.
НО разбирането на структурата на наратива все пак е полезно.
Като редактор съм се убедила, че текстовете криволичат, вместо да водят до логичен завършек. Структурата, за разлика от сюжета е трудно да се види. Тя е зад кулисите, поддържа вашата история и много пишещи не го разбират.
Нека да разгледаме структурата и как да я използваме, за да създадем роман, който кара читателите да четат. Но не ме разбирайте погрешно, структурата е важна, но не е изключително важна. Може да се отклоняваме от нея и да постигнем успех.
Освен това повечето дискусии относно структурата предлагат формули, които водят до шаблонни истории.
НО, както във всяко нещо, преди да нарушаваме правилата, трябва да ги познаваме.
Структура срещу сюжет
Структурата е рамката, която определя реда и начина на представяне на повествованието. В началото на тази рамка стои подбуждащото събитие. Обикновено то нарушава живота на главния герой. При сюжета, това е завръзката, но тя вече е реакция на събитието, тоест действието, което предприема главният герой.
Всяка история има различен сюжет, а много са с една и съща структура.
Тъй като структурата е толкова неуловима, всеки има различни идеи за това от колко структурни елементи се нуждае една история (брой действия, брой повратни точки и т.н.). Обаче има някои общи елементи и те са важни.
Казано простичко първо хвърляме героя (героите) в урва, след това отприщваме бента, за да го удавим и накрая в трето действие гледаме как добрите се спасяват.
Макар и опростено, това не е лош начин да подхождате към вашата история и това е начин, който работи независимо дали пишете романтика, трилър, фентъзи или комедия.
НО все пак да разгледаме структурата по-подробно.
Първо действие
В първо действие, така да се каже, преди да подложим главния персонаж на изпитание, трябва да запознаем читателя с всеки главен образ, с неговите желания и емоционални цели. Трябва да посочим причините за завръзката на сюжета, така, че предприетото действие от героя да има истинско значение не само за него, но и за читателя.
Друг подход е да покажем, че всичко се обърква, но целта е да се оправи. Важно е тези цели да са неща, с които вашата аудитория може да се свърже – това е особено вярно за детските книги.
Второ действие
Отворете бента, пуснете водата. Тук не трябва да оставите действието да се влачи, трябва да хвърляте препятствия по пътя на вашия герой. Направете все по-трудно и по-трудно да постигне целите си.
НО се старайте да не усложнявате сюжета, да не въвеждате все нови и нови разклонения на действието.
В края на второ действие трябва да изглежда, че всяка надежда е изгубена. В любовните романи това е мястото, където романтиката изглежда напълно се разпада. В мистериите грешният човек (може би героят) е арестуван. Читателят не трябва да “вижда” как ще се поправи всичко това.
Трето действие
Тук е съсредоточена развръзката на историята, на сюжета. Добре е да покажете вашият герой как разгръща потенциала си. Ако героите (героят) постигнат целта си, това трябва да бъде чрез техните действия, а не чрез късмет, или действия на някой друг. Нещо повече, тяхната победа трябва да задоволи и емоционалната им цел. И разбира се, всяка история няма щастлив край. В тези случаи, въпреки че главният герой не успява да постигне буквалната си цел, той постига своята емоционална цел и това често се чувства като по-важна победа. Читателят е така устроен, че очаква протагонистът да спечели.
НО структурата не е всичко и може да бъде задушаваща.
Никой не иска шаблонна история. Зная, че можете да посочите дузина прекрасни книги, които не следват тази структура.
И да, можете да игнорирате всичко това. Тази структура е добре да се знае.
С пожелание да накарате своите читатели да се почувстват като на вълнуващо пътуване.
С.П.А
