Видях море, което се прелива
в един обагрен старец на брега.
В ръцете му разплискана палитра,
в очите му – човешка доброта.
Не ме плени тъгата му, а друго –
вълнение пред стар велосипед.
Навярно този миг е бил откупен,
навярно някога е бил отнет…
Подминах го. Но после се обърнах.
А хората се спряха в моя жест.
Какво видях ли… Исках да си тръгна,
но думите рисуваха портрет.
Рисуваха го, за да ти разкажат
един красив нюанс от този свят.
Най-смислените срещи ще запазя
и някой ден ще ти ги посветя…
Яна Вълчева
