Родена съм през втората половина на шейсетте години в град Добрич. До седмата си година отраснах при баба и дядо на село, живях и в гр. Шумен, понастоящем съм жител на гр. София.
Магистър по българска филология съм. Професионално се занимавам с живопис от 2008 г.
Човек се формира като личност благодарение на всички, живяли преди него и редом с него, затова, и аз, описвайки накратко себе си, отделям внимание преди всичко на важните личности в живота си.
На рисуването се посветих от много малка, към това ме подтикна и ме учи, както на всичко останало – моята баба, на която съм кръстена, най-ярката фигура в моето детство. Когато мисля за нея, тя се изправя пред очите ми като истинска Вазова героиня, като някоя нова баба Илийца, прекрасна, всеотдайна, трудолюбива, мъдра, любяща, която научи нас, многобройните си внуци на четене, писане, труд и любов към света. По-късно, като художник, взирайки се в лицата на хората, рисувайки портретите им, търся и откривам в тях чертите, мъдростта и опита на предците ми – моите незаменими баба и дядо.
Моите родители са също немаловажни фигури за трайния ми интерес към живописта, литературата и изкуствата въобще. В свободното си време те организираха приключения и екскурзии сред природата и до забележителни места в страната, заедно четяхме любими книжки и рисувахме.
Безспорно най-важна роля за моето израстване като художник има съпругът ми – художник, фотограф, скулптор – Георги Георгиев. С неговата подкрепа и насърчение постигнах увереност и това доведе до моите успешни участия в национални изложби, биеналета, пленери, в международни изложби. По негова идея създадохме и управлявахме една от най-големите по площ в страната частна галерия, галерия „Ива“ в Шумен, където на площ от над 600 кв.м. представяха свои творби автори не само от страната, но и от чужбина. Организатори бяхме на Национален конкурс за живопис „Градски пейзаж – Шумен“ – 2013 г., в който участваха повече от 70 български и чуждестранни автори.
Рисувам предимно с акварелна техника, мисля, че акварелът със своята непредсказуемост и нетърпяща фалш техника улавя и предава най-добре фините емоции и състояния на човешката душа и живата природа.
Ето някои от моите участия:
- Самостоятелни изложби в Шумен, в София „Хралупата“ -2018 г., съвместни изложби на ДШХ за времето 2013-2016 г.,
- 7-мо биенале на малките форми 2014 г.– Плевен, Първо биенале „Тенец“ 2014 г.,
Международен пленер „Пристан“ 2017 г. вПоморие“, Международна изложба „Изкуство върху хартия“ – 2013 в Шумен,
Международни изложби – акварел с формат 25/25 в Белград и др., организирани ежегодно от сдружението за изкуство „Siroka Staza“ 2013 – 2019 г. и др.
Ето и отговорите на въпросите по реда, по който са описани:
- След известно прекъсване, през 2008 г. отново започнах рисуване с акварелна техника и насърчена от моето семейство и приятелите ми това премина в сериозно и професионално занимание. Благодарна съм на художника Деян Ефтимов, директор на ХГ „Е. Карамихайлова“– Шумен, за професионалните съвети и насоки, както и на забележителния шуменски автор – художника и скулптора Румен Михайлов за доброжелателното и вдъхновяващо присъствие. Последният вече не е сред нас, но ще го помним като автор от национално значение,известен и признат и в чужбина.
- Трупайки опит и нови творби през 2013 година планирах и осъществих самостоятелната си изложба в Шумен в НЧ“ Напредък-1869“, състояща се от акварелни портрети и натюрморти.
- Непрекъснато се „раздвоявам“ между рисуване и писане, пробвам перото си в писането на малки разкази и импресии, които се надявам да „видят бял свят“ като малка книга с подходящи мои акварелни илюстрации.
- Природата е моят вечен извор на вдъхновение, във всички свои състояния – истинският творец е способен да превърне в магия дори и най-тривиалните неща. Към това се стремя и аз.
- Като човек, чиито специалности са работа най-вече с деца, с учащи, винаги съм имала за цел да открехна в душите им вратичка към изящните изкуства, да просветя желаещите и небезразличните така, както и на мен осветиха пътя ми важните хора в моя живот.
- Като човек, наистина отдаден на акварела, издирвам вдъхновяващи автори, картини, текстове и така попаднах на цитата, който преведох и ще споделя тук. С няколко думи този текст казва същественото за тази техника в поетичен изказ:
„Акварелът – тази удивителна техника,
Лека и въздушна като детството,
Неуловима като младостта и
Безпощадна към грешките –
Като времето, което не можем да върнем назад.“
Авторът не ми е известен.
- Как бих се описала ли? Може би с „Козирог“ казвам достатъчно…
- Когато наистина се докосна до личността и творчеството на други хора – чувствам се специална и привилегирована особа, на която са споделили истинска тайна и съкровище. Всеки човек е учител, цяла Вселена е, и затова изпитвам особена благодарност за общуването.
- Любими теми – пейзажът на местата, където живея, в различните сезони. Никога не се повтарят. Истинска магия и вдъхновение.
- Всички прочетени писатели са ми любими и не са никак малко. Струва ми се, че е невъзможно човек да има само няколко любими автори. Те са различни в различните етапи от живота ни. Но в момента се сещам за писатели като Ивайло Петров, Йордан Радичков, първият е рисувал и то доста добре, вторият е илюстрирал своята „Ние врабчетата“. Сещам се и за Г. Г. Маркес, за И.Алиенде…
Искам да завърша с този цитат:
„Не плачи, защото е свършило, усмихни се, защото е станало.“ Габриел Гарсия Маркес.
