Малко поети са били четени и интерпретирани толкова внимателно и идеологически в течение на няколко века, както Фридрих Хьолдерлин.
Хьолдерлин, а също и ранните Хегел и Шелинг надграждаха върху нещо, което беше там – просто казвам Винкелман. Гърция беше образът на прекрасната младост и на човечеството – днес би трябвало да се каже, на западното човечество – и след това дойде нощта на боговете. Нощта на боговете започва с християнството, може да се каже плюс-минус. То унищожава тази пантеистична природна душевност и затова Хьолдерлин – първоначално, разбира се, и тримата творци – копнеят за едно време назад, в което се надяват, че от една страна не изостава от Просвещението, а от друга страна митичният образ може да се разпростре по целия свят по смислен начин. Това е така, защото казват, че не всеки може да бъде просветен мислител, но всички трябва да намерим себе си в нещо общо.Общината може основно да формира само митология. В смисъл, че предоставя образи и истории, а не просто абстрактно мислене. Ще го кажа днес: идеалът на Хабермас за диалог без доминация е много добър, но остава сравнително абстрактен – поне за така наречения обикновен човек. И тримата смятат, че това не е достатъчно, че сме просветени, защото самото просветление – можете да го видите при Кант – разделя всички области на живота и казва, че това принадлежи тук и онова принадлежи там и вече нищо не е наистина свързано. И те искат да преодолеят това чрез обновена митология.
Роден като съвременник на Гьоте, Шилер, Хегел и Шелинг през 1770 г. в Лауфен ам Некар и израснал в Нюртинген, Хьолдерлин се фокусира върху темата на своя живот, докато учи теология в манастира в Тюбинген. Мартин Хайдегер по-късно изрази този период с думи:„Какво казва поезията на Хьолдерлин? Разказва за бягството на боговете.Преди Хьолдерлин да започне нетърпеливото си търсене на мистериозния произход на това, което може да се нарече дом в свят, от който боговете са напуснали, той става учител във Валтерсхаузен, Тюрингия, а по-късно във Франкфурт, където се жени за Сузет Гонтард през 1799 г. и тя дава цвят на необичайната му личност. Когато аферата стана известна, Хьолдерлин отдавна е превърнал Сузет като Диотима в литературен герой в своя епистоларен роман „Хиперион“. Неговата поема „Половин живот“, отпечатана за първи път през 1804 г. започва така:„С висящи жълти круши / И пълни с диви рози / Земята в езерото, / Вие, прекрасни лебеди , / И пияна от Целувка / Потопи главата й / В светена трезва вода.“
„Ние сме знак, безсмислен… Ние сме нищо; това, което търсим, е всичко.“
В стихотворението му „Половината живот” заключението е:„Горко ми, когато / е зима, къде да взема цветята, и къде / слънцето, / и сенките на земята? / Стените стоят / Безмълвни и студени, във вятъра / Знамената дрънкат.
Йохан Кристиан Фридрих Хьолдерлин е немски поет и писател, един от първите предшественици на романтизма. Автор е на епистоларния роман „Хиперион или отшелникът от Гърция“, на преводи на трагедиите „Антигона“ и „Едип цар“ от Софокъл, както и на много стихотворения, издадени в сборници за пръв път след смъртта му.
Aus: Hyperion
O ein Gott ist der Mensch,
wenn er träumt,
ein Bettler, wenn er nachdenkt,
und wenn die Begeisterung hin ist,
steht er da,
wie ein mißratener Sohn,
den der Vater aus dem Hause stieß,
und betrachtet die ärmlichen Pfennige,
die ihm das Mitleid auf den Weg gab.
_____
Was ist alles,
was in Jahrtausenden
die Menschen taten und dachten,
gegen Einen Augenblick der Liebe?
Es ist aber auch das Gelungenste,
Göttlichschönste
in der Natur!
dahin führen alle Stufen
auf der Schwelle des Lebens.
Daher kommen wir, dahin gehn wir.
_____
Ja! eine Sonne ist der Mensch,
allsehend, allverklärend, wenn er liebt,
und liebt er nicht,
so ist er eine dunkle Wohnung,
wo ein rauchend Lämpchen brennt.
От: Хиперион
О, човек е Бог,
когато той мечтае,
просяк, когато разсъждава,
и когато ентусиазмът си е отишъл,
той стои там,
като блуден син,
когото бащата е изгонил от къщи,
и брои последните си монети,
подхвърлени му от състраданието по пътя.
_____
Какво е всичко
това, което хиляди
хора правят и мислят,
срещу миг на любов?
Това е най-удачното,
най-божественото
в природата!
По него водят всички стъпала
по стълбата на живота.
От там идваме, а натам вървим.
_____
Да! Човекът е слънце, всевиждащо, всеоткриващо, ако той обича,
а ако не обича,
той е тъмно жилище,
където мъжди лампа
с тънък пушек.
Външен изглед на кулата Хьолдерлин в Тюбинген, където е живял в последните 36 години на на живота си поетът.
