Цанко Церковски, който несъмнено притежава един истински чист и благороден поетически талант, един жив дух и разбиране на народното творчество и на душевните народни ценности, още в ранните години на младостта си даде на нашата книжнина, която тогава живееше в един наивен идеализъм, много хубави песни, изпети с непосредствено и звънко вдъхновение.
Много от страниците на почти всички списания отпреди двадесет-тридесет години са пълни е неговото име, което бързо стана популярно и симпатично.
Неговите песни, монотонни, но все пак държащи живо вниманието, като песните на полски щурец, са най-ценното нещо, което той даде за литературата ни. Преизпълнени с наивна простота, с мека и тъжна самоирония, изплетени от благоуханни народни думи, свежи и изразни, с лека ритмика в стила на народните песни и ситноцвета римовка, в тях звучи цялата тиха гама на равното българско поле, дето работи денонощно селянинът, дето среща любимата си, дето бере цветята си, дето пои кончето си, дето пасе стадото си и свири с кавала, дето люлее детето си.
ЕЛИН ПЕЛИН
[Излиза във в. „Литературен глас“, г. III, бр. 116, 23 май 1931, с. 3. Тази статия Елин Пелин печата по-рано във в. „Развигор“, г. 1, бр. 41, 15 октомври 1921, с. 2, по случай тридесетгодишния юбилей на поета. В „Развигор“ тя започва с едно съобщение за тържеството в с. Бяла Черква и за гласуваните от Народното събрание 80 хиляди лева народен дар за Церковски, а завършва с констатацията, че и други писатели заслужават такова отличие, но не им се дава. Извадки от същата статия намираме и във в. „Земеделско знаме“, г. XXVI, бр. 509, 9 май 1948, с. 4.]
Цанко Церковски, псевдоним на Цанко Генов Бакалов е български политик и писател. Той е един от основоположниците на Българския земеделски народен съюз (БЗНС).
Биография
Цанко Церковски е роден през 1869 г. в Бяла черква, Търновско. Първоначално учи в родното си село, а след това в гимназията в Търново и в Педагогическото училище в Казанлък. Завършва педагогическо училище в Силистра през 1891, след което е учител в Бей бунар (1892), Полски Тръмбеш (1892 – 1894), Мусина (1894 – 1896) и търновското село Батак (1896 – 1897).
След 1897 г. Цанко Церковски живее в Бяла черква и се занимава със земеделие, журналистическа дейност и с пропагандиране на социализма. През 1898 г. става член на Българската работническа социалдемократическа партия и сътрудничи на нейното списание „Ново време“. На 20 септември 1899 обнародва в „Селски вестник“ „Възвание към българските земеделци“ и става един от инициаторите за създаването на БЗНС и един от неговите първи водачи. Издава списание „Селска пробуда“ (1903 – 1905), редактира вестник „Земеделско знаме“ (от 1902) и списание „Земеделска мисъл“. Той е народен представител в XI (1901) и XIV (1908 – 1911) Обикновено Народно събрание, V велико народно събрание (1911), XV (1911 – 1913), XVII (1914 – 1919), XVIII (1919 – 1920), XIX (1920 – 1923) и XX (1923) Обикновено Народно събрание.
От ляво надясно: Марко Турлаков, Цанко Церковски, Александър Стамболийски, ген. Димитър Мустаков. Източник: ДА „Архиви“
През октомври 1918 г. Цанко Церковски се включва като представител на БЗНС в коалиционното правителство на Александър Малинов, което си поставя за цел да изведе България от Първата световна война. Участва и в правителствата на Теодор Теодоров (1918 – 1919) и Александър Стамболийски (1919 – 1923). След Деветоюнския преврат през 1923 г. е арестуван и изпратен в затвора, където пише романа „Из гънките на сърцето“. Освободен е на 5 януари 1925 г. и се включва в ръководството на БЗНС, но малко по-късно е отстранен от по-умерените кръгове в съюза. В деня на атентата в „Света Неделя“ на 16 април 1925 г. отново е арестуван, и е освободен на 21 март 1926 г. след оправдателна присъда. Цанко Церковски излиза от затвора с разбито здраве и полусляп и умира на 2 май същата година.
Литературна дейност
За пръв път Цанко Церковски печата през 1891 г. стихотворението „Молепсаний“ в сп. „Ден“ (№7 – 8). Като учител в село Мусина издава (съвместно с Г. Недялков) „Евтина библиотека“, библиотека „Младеж“, „Селски вестник“. Сътрудничи със стихове, разкази, сценични игри, статии, памфлети, реплики, пиеси на списанията „Детска почивка“, „Ден“, „Съвременна младеж“, „Българска сбирка“, „Мисъл“, „Светлина“, „Ново време“, „Звезда“, „Просвета“, „Наш живот“, „Селска пробуда“, на вестниците „Работнишки другар“, „Съвременен преглед“, „Летописи“, „Работнически вестник“, „Общо дело“ и други.
Литературната дейност на Цанко Церковски е тясно свързана с обществената и политическата му дейност. Започнал като поет-социалист, Церковски става известен със стихотворението „Молепсаний“, което му спечелва много приятели и врагове. Извор на творческото му вдъхновение е селската действителност. Социалният патос остава основен и за по-късните му творби, но Церковски споделя и интимни настроения. Голяма част от стиховете и поемите му са написани в духа на народната песен. Стихотворения като „Из полето аз се скитам“, „Вино пия хардалия“, „Девойче, девойче“, „Коня яхам – коня аджемия“, „Що ми не дохождаш“, „Изведи ме, мамо“, „Я ми подай, мамо“, „Попей ми, Радке, попей ми“, „Сивляно, Сивляно“ и др. се пеят като народни песни.
Цанко Церковски е автор и на разкази, на три романа, от които най-сполучлив е „Из гънките на сърцето“, писан в затвора и издаден посмъртно, на пиесите „Луди млади“ и „Под старото небе“. Белетристиката му е свързана с конфликтите в следосвобожденското българско село. Разказите му са сродни по тематика с разказите на Михалаки Георгиев и Тодор Влайков.
Цанко Церковски има и богато творчество за деца – „Детска раздумка“ (1905), „Росни капки“ (1912). Посмъртно излизат и „Златни класове“ (1930), „Полска китка“ (1948), „Кукуригу петленце“ (1956, 1990), „Събуди ме, мамо“ (1970). Автор на текстовете на популярни български детски песни като „Прела баба“ (с композитор Михаил Кочев) и „Зеленчуци който не яде“ (с композитор Михаил Кочев).
Други псевдоними: Белочерковски, Ибришим Ефенди, Калина Малина, Саръджизмели Мемедаа, Селяк, Пран Гого, Хайдут Сидер, Цанко Ц., Цанко, Ц. Ц. и др.
Памет
На Цанко Церковски е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София (Карта), както и 52 ОУ в квартал “Бояна”.
Библиография
„Няколко Цанкови стихотворения из печалните му часове“ (Силистра, 1892)
„Печални часове“ (с. Мусина, 1895)
„Бачо Стоян и два нови гроба“ (с. Мусина, 1896)
„Механджийското милосърдие“ (с. Мусина, 1896)
„Две-три нови народни песни“ (Плевен, 1900)
„Още две-три нови народни песни“ (Търново, 1902)
„Снимки и приумици“ (София, 1901)
„На румане“ – поема из живота на жътварките (София, 1901)
„Ружа“ – стихотворен разказ (Габрово, 1904)
„Полски песни“ (Варна, 1905)
„Разсънки“ – жални песни (София, 1908)
„Тъжби“ – политически песни и припеви (София, 1908)
„Луди млади“ – сценична игра (София, 1908)
„Халосник“ – сценична игра (София, 1908)
„Под старото небе“ – драма (София, 1921)
„Събрани съчинения в три тома“ (1918)
Книги за деца
„Детска раздумка“ (1905)
„Росни капки“ (1912)
Посмъртни издания
„Из гънките на сърцето“ (1926)
„Писма от затвора“ (1932)
