Тръгна таралежът Пулко
да си търси булка.
От седефена къщурка
мома Костенурка,
пременена и красива
му каза свенливо:
„– Ти си, Еж, приятел славен,
но си много бавен,
а освен туй, Ежко, също
ти си нямаш къща!”
Ежко след това застана
пред мома Лисана.
Тя му каза нежно:
„– Еж,
ти месо не ядеш,
а пък Лиса люби множко
разните му там кокошки.
Тръгнал си да се сватосваш,
а ядеш само постно!”
Ето я до зелка синя
и момата Заекиня –
Ежко като чу, тя страшно
много се изплаши
(ах,
че страх!):
„– Ти бодеш,
Таралеж!”
Катеричката-момичка
до една елхичка
друг кусур не му намери:
„– Ти не се катериш,
как в хралупата ни, Ежко,
ще ми носиш лешник?”
А Мравучка хубавица
сбръчка
тънки вежди –
каза:
„– Не искам дечица
мравкотаралежи!”
Дълго бежкото-жениха
хич не одобриха,
но намери ежът Пулко
сред гората булка:
стана му женица Свежка –
малка таралежка.
Красимир Георгиев
