Харвардският университет продължава дългогодишната си доминация и оглавява за 22-ри път Шанхайската класация на най-добрите висши училища в света. Негови подгласници отново са други два американски университета – „Станфорд“ и Масачузетският технологичен институт.
В челната десетка попадат още
„Кеймбридж“ (Великобритания), Университетът на Калифорния „Бъркли“ (САЩ), „Оксфорд“ (Великобритания), „Принстън“ (САЩ), „Калтех“ (САЩ), Колумбийският и Чикагският университет (САЩ).
Следват „Йейл“ (САЩ), „Корнел“ (САЩ), който поделя 12-тата позиция с най-високо класирания университет от континентална Европа – френския „Париж-Сакле“, Университетът на Пенсилвания (САЩ), Университетът на Калифорния в Лос Анджелис, Лондонският университетски колеж (UCL, Великобритания), „Джонс Хопкинс“ (САЩ), Университетът на Калифорния в Сан Диего, Вашингтонският университет и Университетът на Калифорния в Сан Франциско, който затваря Топ 20.
Сред първите 30 в света са и Швейцарският федерален технологичен институт в Цюрих, Университетът „Цинхуа“ (Китай), Университетът „Вашингтон“ в Сейнт Луис (САЩ), Пекинският университет (Китай), „Импириъл колидж Лондон“ (Великобритания), Университетът на Торонто (Канада), Университетът на Джъдзян в Ханджоу (Китай), Токийският университет (Япония), Рокфелеровият университет (САЩ) и Университетът на Мичиган в Ан Арбър (САЩ).
Академичната класация на световните университети, известна също като Шанхайска класация, е изготвeна за първи път през 2003 г. от Института по висше образование на Шанхайския университет „Дзяо Тун“. От 2009 г. е дело на независимата консултантска компания „Шанхай ранкинг кънсалтънси“.
Тя е сред трите най-влиятелни класации и е често възхвалявана за обективността си,
стабилността си и прозрачността на методологията си. В същото време е критикувана, че критериите за подредбата залагат прекомерно на научните изследвания, а не на обучението, както и че не се взема предвид адекватно размерът на оценяваната институция, което дава предимство на по-големите университети.
В Шанхайската класация попадат най-добрите 1000 висши училища, като са проучени над 2500 университета от цял свят. Подредбата им се основава на шест критерия, между които носителите на Нобелови награди и Филдсови медали (определяни като „Нобел“ по математика) сред възпитаниците и преподавателите на конкретния университет, броят на най-цитираните изследователи в тяхната дисциплина, определени от „Кларивейт“, на публикациите в изданията „Science“ и „Nature“ и на индексираните статии в „Web of Science“.
Нашето участие
Българско висше училище попада в Академичната класация на световните университети – Шанхайската класация, през 2019 и 2018 г., когато Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е поставен в групата 901 – 1000 място.
Родни висши училища намират място в последното издание на друг рейтинг на Шанхайската класация – глобалната подредба на академичните дисциплини за 2023 г. Както „Аз-буки“ съобщи в края на 2023 г., в нея Медицинският университет в София попада в групата от 201 до 300 място на категорията „Клинична медицина“ на област „Медицински науки“. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ пък е в групата 401 – 500 място в областта на физическите науки.
В рейтинга са класирани 1900 от участващите 5000 университета от 104 държави и региони в 55 дисциплини от направленията „Природни науки“, „Инженерни науки“, „Науки за живота“, „Медицински науки“ и „Социални науки“.
Препечатано от вестник
Вестник „Аз-буки“ – брой 34/2024 г.
Двор на Харвард
