И така… Казвам се Биляна Битолска, фамилията ми е подарък от моя прекрасен съпруг Димитър, с който имаме двама синове Алекс и Георги. От десет години фотографията ми е хоби, прераснало в страст с кауза, а влечението към приложните изкуства се появи преди около две години от желанието да направя нестандартен подарък-уникат на близък човек… Но да започна с фотографията…
Когато се запознахме пред 20 години, съпругът ми имеше малък фотоапарат, който правеше уникални макро снимки. До тогава не знаех, че неща трудно видими с просто око могат да бъдат заснети в детайли и този миниатюрен свят на бубулечки, тичинки и цветчета ме привлече и заплени неудържимо. Тогава за първи път се сблъсках с дигиталната фотография, а съпругът ми беше човекът, който ме запали и научи на много тънкости. Преминах през пейзажна, улична и портретна фотография, но истинската ми страст се оказа етнофотографията.
Винаги са ни вълнували фолклорът и стария, български бит, и когато случайно попаднахме на прекрасни кадри на хóра в народни носии от различни мероприятия в нас се запали интерес къде можем да открием тези хóра, за да ги снимаме и ние. И така през 2015 г. (съдбата си знае работата) видях реклама за празника на Златоградското чеверме по случай шести май, придружена точно с такива кадри и безкрайно щастливи се озовахме на първото магично, истински българско място, което запали искрата на нашата страст по народните събори и етнофотографията. После се озовахме на Роженският събор, където трите дни изпълнени с неземния звук на родопската гайда, хилядите прекрасни хóра облечени в носии, стотиците хванати за ръка на най-дългото хорó, духът на Родопа планина и желанието да уловим в кадър всеки изживян миг превърнаха искрата в буен огън, който гори и до днес.
Веднъж преоткрили силата и стойността на българските символи и традиции поискахме още и още, и търсейки открихме Големият Копривщенски събор, Фестивалът на народната носия в Жеравна, Гайдарското надсвирване в с. Гела, Събор Хайдутът в Калофер, Демонстрации на бойни изкуства от Прабългарска школа за оцеляване Бага-тур, Български събор Ангел войвода в Араповски манастир, сурвакарските празници в пернишко през зимата и още десетки възстановки на живи картини от историята на България по случай националните ни празници.
С всеки запечатан миг от тези прекрасни места у нас се засилваше и желанието да се слеем с местата и хóрата, които създаваха тази красота, да станем част от тези „машини на времето“, които ни спомняха красивото ни, позабравено минало. Така и ние се сдобихме с народни носии, които обличаме с гордост на всяко мероприятие, което запазваме в нашите кадри, а за да има смисъл създадохме страница с кауза във Фейсбук, където споделяме всеки уловен миг, за да могат хóрата, които са били там да си запазят спомен, а тези, които не са да поискат да отидат следващия път и по този начин популяризираме тези прекрасни събития вече десет години. За себе си никога не съм приемала фотографията като средство за печелене на пари. Не харесвам нагласените фотосесии, защото, за мен, там се губи спонтанноста на момента. В такава сесия може да направиш много перфектни повторения на един кадър, но магията на онзи случайно уловен миг, който никога няма да се повтори я няма. Обожавам черно-бялата фотография. В нея има някаква магия, защото липсата на цветове, които да разсейват, кара сетивата да се изострят, а кадърът „говори“ на съвсем друг език.
Моето вдъхновение са „откраднатите“ кадри, онези, в които човекът от среща показва истинската, неподправена, ненагласена емоция в мига на заснемане. Тези моменти и безбройните приятелства, които създадох през годините са моето душевно „зарядно“. След всяко мероприятие, след всяко ново запознанство се чувствам по-щастлива, по-истинска, повече себе си и с нетърпение чакам следващия път… Заради тази магия през 2019 г. със съпруга ми решихме да се венчаем облечени в народни носии, под звуците на родопските гайди в красивия Златоград, там от където започна нашата етно приказка…
А след толкова години потопени в красотата на българското деца ни също започнаха да споделят нашата страст. Когато имат възможност идват с нас на съборите, също се обличат с носии и изявяват желание да уловят своите „мигове в кадри“. Между другото така се казва нашата страница.
За страстта ми към приложните изкуства и по точно изработването на предмети предимно от дърво и естествени материали (дарове от природата), мога да кажа, че за сега е само моя, макар цялото семейство да ме подкрепя и насърчава. Обичам да изработвам свещници, нощни лампи и часовници, също и малки сувенирни човечета от зебло и различни платове. За това си хоби също създадох страничка във Фейсбук, където ги представям.
Също пиша стихове и разкази, но по-рядко, защото музата ме посещава само, когато съм тъжна, а откакто срещнах съпруга си това рядко ми се случва…
Ако трябва да се опиша с няколко думи – човек, който смята, че възраста е само цифра, а животът трябва да се живее, пътешественик по душа и творец, който за рождения си ден поиска за подарък не женски глмезотийки, а шлайфмашина…
Девизът ми е „Аз съм такава, каквато съм…“ Любими фрази, които ме водят в живота – „Когато си различен трудно могат да те използват.“, “Истинският успех е преодоляването на страха от неуспеха.” – Пол Суини и любимата ми „Няма начин, да няма начин.“
Общуването с други хора на изкуството ме вдъхновява и зарежда с нови идеи.
Любим поет – Дамян Дамянов, той беше моето вдъхновение да започна да пиша стихове – Неговия завет: „Загубил всичко, не загубвай себе си!“
„Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез…“
